Персефона (накуп стари неща, които се бяха изгубили)

Всичко започнало с Деметра. Или не – много преди нея започнало всичко, но перото ми няма очи за онова време, душата ми няма сили да поглежда толкова назад в кладенеца на миналото. Деметра била пълнокръвната майка, раждащият принцип, пролетта и плодът, Телеца в своята най-пищна форма. Тя била изявената материя и форма. Деметра имала утроба. Била самата утроба, от която родила своята дъщеря. Родила я в тяло и плът. Девет месеца (или може би девет хиляди години) носила тя рожбата в себе си, а в недрата на тялото й се водела битка на живот и смърт. Детето превзело вътрешното пространство като пиявица, като вампир смучело жизнените й сили, пренастройвало ритъма на организма й, хранело се с нея и растяло. Набъбвало и се надигало като лава. Деметра трябвало да удържа гените, които имали една единствена цел – да се размножават, да просъществуват, да се запазят, да се отпечатат. Гените на отрока обаче били различни от нейните собствени и красивото женствено тяло на Деметра започнало да се превръща в убиец за развиващия се ембрион. Туловището й насочило цялото си кръвожадно войнство от древни клетки срещу чуждия елемент, за да озапти неконтролируемия му растеж и хищнически глад.

Цели девет еона не спирала войната между живота и смъртта, и самото съществуване се поддържало от крехкото равновесие между противоположните принципи, крепяло се на електрическото напрежение между ада и рая. Накрая настъпил звездният миг и се появила на земята неземна красавица за радост на небето, за прослава на земята, реките, цветята, за благост на всички живи твари във вселената, за надежда на подземния свят. Въздигнала се Деметра до недостижимите върхове на своето щастие и екстаз. Нарекла детето Персефона.

„Аз, богинята на плодородието, се сдобих с отроче, равно по сила и красота на боговете. Прекалено дълго космическите демони на привличането и отблъскването воювоха в утробата ми, за да се осъществи съвършеният процес на покълването, растежа и раждането. Мигът бе вечност, вечността се стопи като сянка. Но сега Персефона е най-прелестното нещо на тази земя – плът от моята плът, кръв от моята кръв. Всичко мое е и нейно, всичко нейно е и мое, защото бяхме едно цяло. Тя е живото изкупление на моето себеотрицание да я зачена и износя. Ще бъдем заедно завинаги, аз и дъщеря ми.“

Дълго живели Деметра и Персефона заедно в щастие. Но един ден прелестната девойка тръгнала да се скита сама из околните гори – оглеждала в реките, любувала се на цветята, удивлявала се на непознатите и вълнуващи усещания, които този „смел нов“ свят пробуждал в нея. Извърнала лице от майка си и го обърнала към себе си и връзката си със съществуването. Та нали тя била дъщеря на бог? Нима не й принадлежало всичко това?

Но Деметра била очертала граници, за да остане това, което й принадлежи, в нейно владение. Та нали произлязлото от утробата й изпълвало битието й със смисъл. Толкова силна била любовта й към дъщеря й, че се опитвала всячески да я опази от външния свят, от крамолите на другите богове, от наивния порив на младежкото сърце да търси щастие различно от вече даденото. Не й ли стигали на Персефона безоблачния рай и правите пътеки на майчиното царство? За какво й е да гони дивото, жертвайки питомното?

Персефона обаче чувствала зова на съзряването, страстта на напъпващата жена в себе си, готова да открие своята исконна магическа сила, да я почерпи от цялата природа, която й се предлагала, да я преобразува в себе си и да я излъчи отново навън към цветята, небето, птиците, цялото съществуване. Този зов бил още неясен и смътен, нещо се размърдвало в душата й, с тялото й се случвали плашещи промени, душата й ставала неспокойна. Един ден девойката, самото въплъщение на невинността, стигнала до непознато кътче от райската градина. Идело й да бяга, да бяга и да не спира, в далечината виждала най-чудноватото и красиво цвете на света. Втурнала се. В следващия миг усетила как се блъска в невидима стена и не можела да продължи нататък.

Деметра всячески се опитвала да задържи дъщеря си в света на детството колкото се може по-дълго. Любящата майка така здраво държала в прегръдката си момичето, че прегръдката вече не била ласка, а коварна клопка.

Но не можеш да спреш хода на времето, нито страстта на природата да се променя. Имало само един изход за Персефона, чийто клетки малко по малко я превръщали в жена, а душата й подсказвала за цъфтежа си – автономна, творческа, независима.

Без сама да го съзнава, за Деметра било много по-изгодно да има невинна, неумела, слабовата, невежа Кора – момичето Персефона – отколкото пълноправна богиня до себе си.

Както казах, имало само един изход – през подземното царство – дотам невидимата енергийна бариера на Деметра не достигала.

Научила Персефона, че тайна сила я държи прикована, че има граници, които тя трябва да спазва, правила, на които да се подчинява, за да бъде обичана и закриляна от Деметра. Но нали майка й била сътворила цялата тази райска градина за нея, грижила се за нея, обожавала я! Майка й не можела да причини злина! Затова Персефона решила, че тя самата е лошата и непослушната, неблагодарното момиче, което скита само из горите и пълни очите на родителката си със сълзи. И потънала в дълбока депресия, защото хем искала да послуша вътрешния си глас, да пусне на воля своя младежки, откривателски дух, да рискува, хем трябвало да се подчини на Деметра, за да не бъде изоставена и разобичана.

Богът на подземното царство в състраданието си и проникновеното си познание за изпепеляващата мъка, разкъсваща душата на младото момиче, я приютил, показал й изход, който бил и тъмен, и страшен, но единствен правилен.

И така Хадес показал на Кора таен тунел, подземен проход, водещ отвъд границите на царството на вечната пролет. Защо й трябвало на Персефона да отива в Долната земя, да минава през усойни места? Раят не й ли бил достатъчен? Не, не й бил достатъчен, защото той бил захаросаната версия на реалността, не цялата истина. Той бил истината на майка й, не нейната собствена, а тя искала да открие своята. И трябвало да се спусне надълбоко, за да потърси онези грозни кукли, които сама си била изработила, но гневната Деметра не харесала и запратила вдън земи Тилилейски; за да намери отново всички несръчни стихчета, които сама била съчинила, кривите дрешки, които сама била ушила, украшенията си, манджите си, мислите си, забранените си мечти, неприемливите си фантазии… всичко, всичко, което било толкова несъвършено и толкова нейно. И така прилежно съхранявано от Хадес.

Пътят й в Подземното царство бил изнурителен, изпитателен, болезнен и дълъг, но накрая бледата девойка открила  „скъпоценностите си,“ чрез които можела да познае себе си. Тогава Мрачният бог й казал: „Ти си готова, издържа изпитанието, възвърна голяма част от собствената си сила, но това пътешествие е вечно и ще ти се налага да слизаш още много пъти, затова ти давам Символа на истината, който завинаги ще остане в сърцето ти и ще те води. Изяж тези четири нара – така както семената съжителстват мирно в целостта на плодната сфера, така и ти си едно неразделно цяло – IN-DIVIDUAL.  Този свещен плод ще те води по пътя. Защото, който веднъж го е вървял и е получил нара, започва да чува Гласа на мъдростта.“

Завърнала се Персефона – горда, силна и богоравна жена – на горната земя. Възрадвала се опустошената от деметрината мъка природа, възродила се, отново цъфнали дърветата, завързали цвят, литнали пчели, рукнали извори, вятър запял. Но четири месеца в годината Персефона прекарвала с Хадес, където утешавала мъртвите, грижела се за семенцата, лекувала душите и шептяла в сърцата на търсещите воини…

Да, знам, че във версията на древните гърци Хадес отвлича бедната и нищо неподозираща Кора. Но не се настройвате враждебно срещу бога на смъртта, не си вадете прибързани заключения. За елините историята няма как да не добие такива зловещи измерения – техните митология и философия са продукт на слънчевия култ – рациото, експанзията, външното, мъжкото, обособеното, дискриминитавното. А всичко, което е женско, аморфно, душевно, лунно, вътрешно, приемащо, психично и ирационално, ги е плашило, то е било равнозначно на зейнаталата паст на миналото, на утробата, от която са излезли и в която ще се върнат. Безсъзнателното е унищожението на съзнанието. Затова то бива потъпквано и обругано от мъжкия, слънчевия свят на горната земя.

Слънчевият култ няма как да не „отвлече“ тази есенциална част от човешката (не само женската) психика, която носи свещеното пра-знание за първичния океан и целостта, в която черното и бялото живеят в хармония и взаимно признание. Целостта, чийто символ е нарът с неговите десетки семки, може да бъде постигната само насила, защото всички се правят, че Хадес, Жената и тъмнината не съществуват.

Кора е горе, където е светлото, правилата, главата и за да познае отреченото, собствената истина, чувствата, тялото, за да си възвърне низвергнатите части, тя трябва да бъде отвлечена – слънчевият ум доброволно там не слиза. Долу са бледите лунни сенки, които нямат собствени очертания. Когато се вкопчим в една крайност, отричайки другата, вселенският закон на равновесието залюлява махалото наобратно. С колкото по-голяма амплитуда се засили махало в едната посока, толкова по-силно отхвърча в противоположната. „Заточена“ на Горната земя, Персефона за древния грък може да слезе в Долната само с насилие – неговата парадигма отрича доброволното слизане. И не може да си представи колко прав е бил по силата на простия физически закон.

В митологиите, по-древни от древногръцката, в които женското начало е първоизточникът и първичната сила, в които Великата богиня-майка ражда и сътворява, тъмното не плаши, двоичността е естествено състояние на нещата. Тогава, в онези далечни времена посвещаваният доброволно се спускал в долната земя, за да отдаде почит и на боговете от другата страна на луната, от другата страна на земята, от другата страна на небето, от другата страна… Изида сама отива да търси парчетата на своя разкъсан съпруг Озирис, тя го съчленява и го съживява. Психиката възстановява себе си, самовъзражда се, познава отново своята цялост.

Творческият принцип е женски, пасивен,  приемащ, рецептивен – само от целостта и приемането , от познаването на противоположностите, от тантрическия танц на ин и ян, от сливането на семето и яйцеклетката може да се роди нещо на бял свят, да бъде изявено с действие в мъжки принцип. Това, което бива подтиснато, отречено и забранено обаче, това, което няма възможност да се роди, то ще си отмъсти и ще влезе в ролята на страшния Хадес.

***

Персефона притежава интровертен темперамент, силно повлиян от темите власт и (само)контрол. Тя е богинята на подземното царство. Притежава връзка със света на духовете, окултното, смъртта. Тя е мистична, тя е визионер, който често има духове-водачи. Съзнанието й е дифузно. Персефона принадлежи към категорията на „уязвимите“ богини, ориентирани към взаимоотношенията – има силна връзка с майка си Деметра, бива отвлечена в Подземния свят и изнасилена от Хадес. Деметра горко оплаква загубата на дъщеря си.

Персефона има свой по-млад аспект – Кора. Така богинята се разкрива в своята троична пълнота: Кора – девственицата, Персефона (или Деметра) – зрялата жена и Хеката – мъдрата старица.

Типът Персефона е привлечен много повече към духовната, отколкото физическата природа на партньора. Тя може несъзнателно да се въвлича в разрушителни връзки с контролиращи партньори. Като защитна мярка нерядко избира и безопасната алтернатива на по-младия, незастрашителен партньор, когото може да обгрижва като майка.

Персефона представлява женският архетип на медиумистичния мистик, който е във връзка с подземния свят. Тя е също и архетипното дете, излъчващо оптимизъм и надежда.

Кора, дъщерята на Деметра, е девическият аспект на Персефона. В мита тя си бере цветя на полянката, когато подземният бог Хадес я отвлича, за да стане негова царица. Единствено богинята Хеката, която представлява тъмната страна на Луната и магьосничеството, е свидетел на случващото се. Тя чува виковете на Персефона, но не прави нищо нито за да й помогне, нито за да намери помощ.

Смята се, че Кора като девойка, Деметра като майка и Хеката като мъдрата старица в древни времена са били аспекти на троичната природа на Персефона в различните фази от развитието на жената.

Психологически Персефона е потопена в колективното несъзнавано – погълната и изваяна от него. Отиграва всички онези „неприемливи“ аспекти на средата си, които другите отричат. Затова тя активира всичко, което другите възприемат като опасно и това става неин личен проблем. Персефона има роля на пророчица и лечителка. Тя принадлежи към категорията на уязвимите богини, страда във взаимоотношенията, преживява отвличане и изнасилване. Съзнанието й е дифузно, попиващо всичко наоколо, а не фокусирано.

Характеристики на Персефона:

  • Римляните познавали Персефона като Прозерпина.
  • В общия случай типът Персефона притежава младежко излъчване на всяка възраст.
  • Тя е жената, която доставя удоволствие, но не може открито да отстоява желанията си.
  • Природата й е състрадателна, улавяща чувствата и нуждите на хората.
  • Откликва на чуждите нужди, не може да казва не, както и да очертава и утвърждава собствените си граници.
  • Неуверена в своите цели и непритежаваща ясната жизнена посока, характерна за другите богини-девици.
  • Мечтателна и интуитивна, а не интелектуална – трудно излага мислите си, понеже много повече възприема интуитивно.
  • Чувства се по-неудобно в своето тяло и със своята сексуалност, отколкото другите архетипови богини.
  • Силна връзка с духа – дълбоко противоречиви чувства към външния свят, усещане, че е неразбрана и изолирана от конвенционалното общество.
  • Типът Персефона са особено чувствителни и имат крехка егова структура, поради което лесно ги превземат чувства и съдържания от несъзнаваното.
  • Изпитва затруднения да облича впечатленията си в думи.
  • Способност да прекрачва границата на физическите усещания и да пребивава в света на психичното.
  • Привличат я метафизиката, лечението и служенето на другите.
  • По природа е самовглъбена / изолираща се, потайна, с чувствителна сетивна система, изискваща време да се възстановява далеч от външни стимули.
  • “Подземен” в смисъла на „подсъзнателен“ препраща към отвличането на Персефона, за да работи върху аспекти на личното си несъзнавано, както и на колективното несъзнавано.
  • Тя изпада в депресии и страда от мистериозни, трудни за диагностициране болести.
  • Чистият тип Персефона не е промискуитетен. Привличат я опасни, доминиращи типове или безобидни младежи, които да отглежда като майка и да се чувства в безопасност.

Предизвикателствата пред типа Персефона

Жената Персефона трябва да признае съществуването и да се спусне в собствената си долна земя – тъмната страна – като отлагането на този процес води до значително страдание:

  • склонност към привличане на хора със сериозни проблеми или насилствено поведение.
  • предразположеност към трудни за диагностициране и лечение болести.
  • дълбоко чувство на отчуждение, изолация, депресия.

Показатели, че жената Персефона не е завършила напълно спускането си в Хадес:

  • маската на вечно младото момиче, прикриваща истинската възраст.
  • склонност косата да се носи дълга и пусната в момичешки стил до късна възраст.
  • предпочитания към десени с цветя и момичешки дрехи, понеже все още не е съзряла за аспектите майка и мъдра старица на богинята.

Задачата на Персефона е да се върне при майка си, да се завърне при зрялата богиня, която познава отделянето, сексуалността и смъртта. Персефона и Деметра са едно цяло. Завършената жена има три аспекта – девойката, майката и старицата. Когато жената Персефона се опитва да подтисне, да отрече своята тъмна страна – гнева, яростта – тя остава неосъществена девица. Зрялата Персефона, завърнала се от пътуването в подземното царство, вече е видяла всичко. Тя обединява раждането и смъртта в себе си. Превърнала се е в мъдрата жена, жизнерадостна и млада, но в същото време достигнала до потуления гняв в себе си, трансформирала го и съзряла.

Тъмната страна на Персефонаархетипната жертва – чувства се безсилна във водовъртежа от събития; вечният мъченик – „оцелява“ благодарение на състраданието на другите; Хеката, злата вещица – тази, която не обръща внимание на риданията на Персефона – несъзнателен, потиснат гняв, проектиран върху другите.

Раната на Персефона – жени, които прекалено се идентифицират с архетипа на Персефона, постоянно биват въвличани в ситуации, отношения с хора или здравословни проблеми, които отслабват усещането й за лична власт. Тези обстоятелства никога не са предизвикани от нея, те просто й се случват, изневиделица. Но те се повтарят отново и отново и й причиняват огромно страдание.

Задачата на жената Персефона:

  • да обедини тъмната и светлата страна на богинята в себе си – като осъзнае ролите на вечните мъченик и жертва, които разиграва; като работи върху проблема с властта и контрола; като погледне смело в лицето страданията си не от позицията на вината, а от позицията на личната сила; като признае, че вкопчването в светлината хвърля дебела сянка.
  • Персефона трябва да изостави девическата си природа (милата добричка персона с възвишени идеали и привързаност към „невинността“) и безпомощността си, като им позволи да умрат при спускането й при Хадес, а после да се върне зряла жена, познала своята сила и придобила я отново, вместо да я проектира върху другите.

Даровете на Персефона – възприемчивост, интуиция, емпатия, съчувствие към страдащите, силно въображение, вдъхновение, дарба да чете в сърцата и умовете на хората. Веднъж узряла, Персефона става водач в Долната земя.

Личността на Персефона:

Като дете и девойка:

  • Тиха, скромна, отстъпчива, със силно желание да се хареса, огъва се пред обстоятелствата и пред по-силни личности.
  • Интровертна, със силно въображение, често живее в свой измислен свят, вероятно като стратегия за избягване на неприятните преживявания в семейството.
  • По-скоро предпочита да си играе сама, отколкото с други.
  • Наслаждава се на усамотението си, обича да мечтае и да слуша музика.
  • Трудно й е да взима решения и да определя какво й харесва.
  • Детето Персефона често е проблемното дете в семейството или изкупителната жертва, защото нейната чувствителност не се вписва в семейната норма.
  • Тя често преживява травма в детството – емоционална или физическа.

Като зряла жена:

  • Зрялата Персефона е превъзмогнала Кора, девическия си аспект. Учи се да казва истината, вместо да я избягва и да лъже другите от страх да не ги ядоса. Учи да се поставя здравословни граници, да казва не, вместо да действа манипулативно, индиректно и наказателно, за да посрещне нуждите си, избягвайки конфликт. Зрялата Персефона се учи да се грижи за себе си, да удовлетворява нуждите си, да поема собствената си отговорност, осъзнавайки как е обвинявала другите в миналото.
  • Зрялата Персефона развива съзнателно взаимоотношение с мъжа в себе си, анимуса, което означава, че развива своята агресивна/активна природа.
  • Зрялата Персефона цени и намира смисъл в духовните ритуали.
  • Зрялата Персефона, преминала своето трансформативно преживяване в Хадес, вече е способна да води другите при техния поход в Долната земя. Тя е състрадателна, интуитивна и мъдро направлява как да се свържеш със собствените си дълбини и вътрешен смисъл.
  • Зрялата Персефона може да работи като лечителка, терапевт, билкарка, Таро консултант, астролог, писател, фотограф, музикант, градинар.
  • Персефона се нужда от значително време насаме, за да възстановява силите си, защото тя попива емоциите и енергиите на хората край нея. Музиката, природата и мистичните преживявания я зареждат.
  • Като майка Персефона може да е свързана с децата по-скоро по интуитивен, медиумистичен начин, отколкото по физически.

Исторически личности, въплътили архетипа на Персефона: Флорънс Найтингейл, Майка Тереза, Елизабет Кюблер-Рос

По http://goddess-power.com/persephone.htm

Advertisements

6 thoughts on “Персефона (накуп стари неща, които се бяха изгубили)

  1. Pingback: За богините и хората и Калдаръм с праскови и боровинки « малки неща

  2. Pingback: За богините и хората и Калдаръм с праскови и боровинки « малки неща

  3. Pingback: За богините и хората и Калдаръм с праскови и боровинки | малки неща

  4. Много хубва статия, благодаря Ви за информацията….предполагам, че силата на Персефона в натала се определя както при останалите планети….но все пак тя е астероид и в този ред на мисли може ли да има толкова голямо значение в натала и да е определяща в психиката на човека…? :)))

    • Ели, статията се отнася до мита за Персефона. И да, разбира се, митовете оживяват на небето, но аз лично астрологически не работя с астероидите. Иначе митът за Персефона нерядко го виждам отразен в женски карти, в които има аспекти Луна-Плутон, Венера-Плутон.

      • Благодаря за отговора…питам, защото аз самата има съвпад Луна/Плутон на по-малко от градус в Скорпион, а Персефона е на 1 градус от Луната….
        :)…и се зачудих до колко силно може да е влиянието на този астероид при тези условия….
        Благодаря 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s