Преди технологиите да са започнали да живеят вместо нас

Винаги съм обичала научната фантастика. Един ден, в невръстното ми детство, книгите на Артър Кларк така ме зашеметиха, че завинаги ме спечелиха за литературата, астрономията, астрологията, митологията, психологията и дългата асоциативна верига от мои любови към магичното, тайнственото и неизвестното, която през годините се навърза.  

Сега виждам, че светът все повече заприличва на онзи, роден във въображението на писателите-фантасти, доказвайки ни, че няма нищо невъзможно, че животът е по-голям дори от човешката фантазия и че всичко, което може да му хрумне на хомо сапиенс, вече съществува някъде в пространствено-времевите дебри на космоса. Просто въпрос на подходящ момент за проявление.

Само преди двайсет години интернет, компютрите и мобилните телефони бяха пеленачета, докато днес те се „кръстосват” в многофункционални хибриди, с които говориш, имаш видео връзка, снимаш, пращаш имейли и файлове, слушаш музика, гледаш филми, играеш игри и… само дето не са започнали да те телепортират още.

Но няма да се учудя, ако и това скоро се случи. Все пак вече съществуват технологии, които четат мисли, като японския инвалиден стол, реагиращ за части от секундата на неизречените желания на стопанина си. Не по-малко изумяващи са футуристичните продукти Natal и Surface-2 на Майкрософт. Natal е платформа за компютърни игри, която ще има способността да улавя настроенията на потребителя и да влиза във взаимодействие с него – като виртуалното момче Майло, което разговаря с теб и разпознава гласа и емоциите ти. Освен това, ако подадеш лист хартия на малчугана, както си стоиш пред екрана, след миг ще видиш, че той се е озовал в ръката му, сякаш преодолял границата между физическата и виртуалната реалност.

А Surface е компютър във вид на масичка, на която каквото и да сложиш, бива прихващано като информация и привеждано във вид желан от вас. Например, ако поставиш мобилния си телефон отгоре, машината ще изтегли всички снимки от него и ще ги прати, където му наредиш с прост жест или глас.

Всички тези чудесии са били презентирани на тазгодишното изложение Electronic Entertainment Expo в Лос Анджелис. И няма нужда да си кой знае колко дързък мечтател, за да си представиш следния сценарий за близкото бъдеще:

Прибираш се вечер уморен, захвърляш настрани обувките, чантата и палтото, които така блестят от чистота и безупречност все едно не си ги изтезавал дълго в претъпканото метро, просмуканите със смог улици и неудобния стол в офиса, където за пореден път лисна върху себе си кафето. От напитката няма и следа обаче -  ни петно, ни дявол. Защото нещата в гардероба ти са произведени от наноматерии, а това означава, че молекулите им умеят да се прегрупират по такъв начин, че да отблъскват наглите набези на всички нежелани елементи от околната среда, затова и никога не се цапат, и ръбът на панталона ще си остане завинаги остър като бръснач, а яката на ризата – снежно бяла и по-колосана от ламарината в работилницата на пра-пра-дядо ти.

Един малък пъргав робот набързо прибира разхвърляното и възвръща подредения вид на дома ти за секунди.

Някакъв сензор във въздуха улавя настроението ти по блуждаещия ти поглед и се „досеща“, че имаш нужда от релаксираща музика по възможност в извънградска обстановка, която да ти помогне да се отпуснеш. Светлината в дома ти затихва и добива мекото сияние на карибски залез. Дочуваш отнякъде успокояващия звук на морски вълни на фона на нежна ню ейдж музика, а електронните тапети по стените вече са заредили пейзаж „като жив“ – безлюдното крайбрежие на остров с палми и ситен топъл пясък…

Честно казано, леко ме побиват тръпки. И то не толкова от качеството на реалността, която предстои, а от нейното количество. Не съм фанатичен иконоборец срещу всичко с етикет „съвремие“. Не смятам интернет за зло, нито която и да било друга технология, естествен продукт на духа на днешното време. Приемам света такъв, какъвто е и се радвам на възможностите, които ми дава. Това не означава, че не виждам треските за дялане – например несъзнателния колективен заговор, който човекът осъществява ежедневно срещу екологичния статус на планетата; горещите точки, където за братоубийствените войни няма кауза, достойна да ги оправдае… Разбира се, във всеки един черен сценарий се включват и новите технологии. Но виновна е ръката, която натиска копчето, лицето, което стои зад монитора, а не бездушният продукт на творческия процес на човешкия гений. Всичко, сътворено от човека, оживява заради контакта си с последния.

Идеята ми е – не съм против новите технологии, но се питам до каква степен бих искала те да окупират моето лично пространство. Имам ли нужда от огледало, което да ми казва какво трябва да облека днес, за да съм в тон с настроението си (защото лъскавото нещо вече го е дешифрирало, спор да няма), с тена си и с цвета на новата кола на шефа ми? Дали предпочитам изкуствен пейзаж в дома си, аромат на морски бриз, вграден в климатичната система и имитация на прибой, пред истинските им аналози, онези, създадени от добрия стар господ? Искам ли децата ми да познават котките, лъвовете и птиците само от картинки?

Не съм убедена, че отговорът е да. Нека да имам опцията да активирам, ако желая, магическите тапети, но не съм съгласна те да се превръщат в заместител на живата реалност. Знам, че понятието „реалност“ е повече от условно. В крайна сметка, това, което изграждаме в съзнанието си като образ за действителността, е съвкупност от нервни импулси, достигащи до мозъка от сетивните ни възприятия. И ако трябва да разглеждаме нещата на ниво механика, за сивото ни вещество няма разлика как този образ се е образувал там. Но моето тяло е на друго мнение. То иска въздух, произведен чрез фотосинтеза от зелени дървета, море, от което преди милиарди години се е пръкнал животът, топлина, генерирана от истинско слънце, онова, което е в центъра на скромната ни слънчева система, тип жълто, и вятър в косите, възникнал заради разлика в атмосферното налягане, а не заради натиснат бутон.

Защото колкото и сложна, многопластова, удивителна и приказна да е виртуалната реалност, която корпорациите предлагат на потребителя, тя е съставена от единици и нули, в нея липсва квинтесенцията, „петият елемент“, онази съставка от преживяването, която му придава плътност, дух и душа. Тя е неуловима, неназовима, абстрактна като любовта, която не можеш да пипнеш, но знаеш, че е там – това е сакрално знание. Не съм виждала виртуално копие на водопада Анхел, но ми е трудно да повярвам, че то би породило в мен същото благоговение пред божието творение и дълбокото усещане за връзка със съществуването, както това се случва при досега с живата гениалност на оригинала.

И пак казвам – не искам да пращам изобретателността на хомо сапиенс на кладата. Просто се замислям за мотива ни да измисляме все нови и нови „джаджи“ и се чудя дали консуматорският хъс, стремежът към комфорт на всяка цена и неутолимият корпоративен глад за печалба не са прекалено жалък двигател за еволюционния ход на една цивилизация. Трябва ли да превръщаме новаторството в самоцел, за да поддържаме конкурентното предимство и водещия пазарен дял? А дали няма опасност все по-новите технологични глезотии дотолкова да наситят ежедневието ни и да ни внушат, че не можем да живеем без тях, че да ги превърнем в протези за сетивата си?

Вярвам, че човекът дълбоко в себе си е авантюрист, търсач, надничащ зад ъгъла на познатото. А непознатото е винаги отвъд прага на сътвореното от човека, дори последното да е най-съвършената виртуална реалност, най-откачената научна фантастика, измисляна някога. Удивителното се крие в реалност, по-висок разряд от нашата, в измерението на разума, създал човешкия.  И докато очовечаваме технологиите, и колкото повече им делегираме собственото си право да мислим и да правим избор, не губим ли способността си да надскачаме себе си?

vs.

не мога да се залъгвам повече
ти си прави чисти улици
музей на изкуствата
нощни барове с картини
на анди уорхол по стените
пейка и езерце
в парка
подхвърлени трохи на гълъбите
и прилежно подредена съвест
с ритъм на виенски валс

а аз съм кален селски път
насред мочурлива джунгла
къща построена върху прътове
за да не се удавят обитателите
и дупки вместо прозорци
които не могат да те опазят
от гладните очи
на хищния свят
мислите ми са нестройни
и се люшкат в грубия бийт
на шамански тъпан

ти ще платиш сто хиляди долара
за екскурзия до луната
а аз ще бия щипещи комари
докато броя звездите

всичко от страница Поезия (която вече я няма)

За малките и големите

Малките хора

с малките думи

поддържат големите.

Раждат се в села

в подножието на Хималаите

и носят на раменете си

планината,

която амбициозните,

духовните, неспокойните,

устремените,

търсещите

искат да превъзмогнат.

Първите стават шерпи

и водят вторите

по тайните пътеки

на недостижимостта,

където големите

биха загинали,

ако не бяха малките.

07.04.2009

Небесна

Обърни се, Небесна,

ти днес ще се венчаеш

за своя земен Шива.

Нека зърна закачливия ъгъл

на абаносовото ти око.

Позволи ми да го изрисувам

с нощен туш.

Зениците ти ще разтворя

като екстазните обятия

на Чандра

по пълнолуние.

Ти си и зачатието,

и родилните мъки,

и осъществената благодат.

Стъпките ти – невинни, дивни,

потъват в насечения ритъм

на гривните –

напъпили лотоси

около глезените.

Ти си пулсът на Земята,

оживяван

от женските утроби,

които знаят,

че един пропуснат удар само

огнищата взривява,

помита юрти, сватби

и космически станции.

Прекрасна си,

небесно,

жасминово

несъвършенство.

07.04.2009

Жените на Гоа

се напояват с португалска кръв

от времето на корсарите,

живеят в прясно боядисани

цикламени хасиенди,

а сърцата им са меки, многопластови

и широки като шалвари.

Походките им подрънкват

в такта на тихо съзаклятие,

че няма връщане назад,

и разбуждат заспалите сънища

на туристите.

Жените на Гоа

крият бяла кожа

под маслинов загар

и светли очи под тъмни клепки.

И никога не биха заменили

сергиите, картините, пазаренето,

децата си в пясъка

с бетон,

девет-до-пет

и детски градини.

16.03.09

Древните са знаели,

че светът край няма,

че обикаляме в кръг и себе си

и съдбата си,

за да се върнем,

откъдето сме почнали;

те са знаели за кръговрата

на всичко съществуващо,

за спиралата

на неповторимото

повторение…

Но мечтаели светът да спре

и му измислили край;

после пращали мореплавателите си

на еднодръвки

да търсят обетовани

острови, полуострови,

а най-безумните им луди

тръгвали за някоя си Индия.

И стигнали до

(к)рая

на света.

17.03.09

Неограничена възможност

Болезнена съм.
И нарцистична.
И истерична.
По силата на психоаналитична
образност.
Разпарчетосвам се хладно,
за да попадна
на истината,
че съм съшити отпечатъци
от семейна история
в генеалогично блато.

Воин, вещица, просяк,
дете, кръстопът, скитница -
да, архетипна съм.
Продължавам да се боря
за онова нищо
в центъра,
което навярно остава.

И когато се задушавам,
а всичко е условно,
виждам, че съм една изгубена,
неограничена възможност.

20.02.2009

Връвчица между пръстите

Сгуших се
като дете
в обятията ти.
Толкова обилно бе
доверието ми, че
не усетих как се сляха
моите страхове
с твоя глас…

Тръгна си
като хвърчило по вятъра.
Връвчицата
между пръстите
плъзна се
и увисна.
Не ми даде време
да
порасна.

18.02.2009

Красотата е в лекотата…

Красотата е в лекотата -
дори когато тежиш,
от подхвърлени остатъци
да съшиеш кръпките в криле
и да полетиш;
дори когато думите
засядат в гърлото,
да изкрещиш -
нека е резливо,
вселената ще чуе;
дори когато гладките плажове
се размазват
в крива усмивка
на романтичност
(”Сладникаво е.”),
а душата ти е по-скоро
грапаво друсане по паважа
на обръгнала умора,
бъди лека
като сълза,
с мъка изстискана
от капкомера
на битието.

16.02.2009

Гами на раздялата

Твоят живот – в природно зелено,
прорязано от бойни кули
в цвета на изгрева.
Моят – в седефено неопределено,
с лилаво-черни жилки
от настойчиво взиране.
Две бягащи вселени
разкъсаха ципата девствена
на своята обособеност
и твоето зелено
стана по-малко трескаво
и по-жизнерадостно -
моето виолетово.
Срещата – кратка -
точно две космически секунди.
Ти отдавна продължи нататък,
аз още трия цветове ненужни.

15.02.2009

На баба ми

Честит първи рожден ден
сред звездите, мамо.
Прости ми, че, без да искам,
ти подарявам
спомени болезнени
за твоето отпътуване,
топли вади по бузите ми,
дълго в гърлото сдържани,
и мисли натрапливи
за тялото, тленното, земята…
Някъде сред подаръците
съм скрила попътен вятър -
твоя глас жизнерадостен,
току пред вратата -
как благо посреща
и щедро изпраща.
Има и малка молитва
към звездите
да те закрилят,
пътя да ти сочат,
никога изгубена да се не скиташ,
да ти бъде светло, пълно, топло.
А теб моля да погледнеш за малко надолу
и ако можеш, да ми отговориш:
Ти предчувствуваше ли, очакваше ли?
Отблъскваше ли нежелани знаци?
Беше ти спокойно или тревожно,
когато напусна земната форма?
Как се справяш оттатък?

02.01.2008

тя, историята…

…вече е написана
по грапавите листи
с горна корица
от родилен писък

той смисълът
нежно се разплита
в четивния ритъм
до долната корица

08.11.2008

Дисонанс по есенен перваз

Лятото замина без предупреждение,
гравира златисти стъпки
по пясъка на ежедневието
и само мидите, напъпили
под сводовете на стъпалата,
наболяват от загубата на лятото.
Настръхнала от вопъла на гларуси,
облечена в разплакан вятър,
разплитам, наричам, заравям
косите водораслови на лятото.
Следите зад гърба си посипвам
със солта на копнежи в минало време,
за да мога знойна, лятна самовила
да си тръгна хладнокръвно
и студ да не изпитам,
щом черният, есенен дъжд ме обгърне.

26.09.2008

Хеката

Сама или самотна,
изчерпана, разглезена от невъзможност,
празна, сенчеста, сплъстена
и никога самозвана,
понеже е изстрадана.
Сама и самотна,
междинна, вакуумна, в синора
между изгубеност и възможност,
разрошена от слабости
и жалеещи гарвани.
Сама, но не самотна,
сляпа за собствената срочност,
очакваща своите безсрамни странници
и неизбежната нежност
на самотата.

23.09.2008

заклинание

само ако майките знаеха
кога да престанат
да бъдат майки
нямаше да раждат
дъщерите им
мъртви отрочета

14.12.2007

мая

ако можех да бъда пчела
недълговечна съдба
с вибриращ смисъл
щях да дарявам здраве
да разливам плода на живота си
по гърлата на гладните
и търсещите
защото щях да съм намерила
хармоничния ритъм
на прелитането по правите артерии
на моя малък космос
а в кривите ниши
щях да складирам
за черни дни
пчелен прашец вместо покров
пчелно млечице за нафора
пчелна пита при завръщане на скитниците
а за мен – сънят на една пчела -
едно единствено ужилване

14.11.2007

екзистенц-минимум

и храмът, и рицарят-пазител
и грабителите
и вината
и благоволението
и страхът
и страстите
и непоносимата лекота
на битието

са просто
развинтената ми
фантазия

кога ли ще се науча
да се забавлявам

14.11.2007

А не, съвсем само (залъгв…) достатъчна съм

Не беше достатъчно прекрасен,
беше семпъл, инфантилно-страстен,
не извисено-горещ…
И докато проправяше неумели пътеки
до претенциозното ми сърце,
срещна нея, старата голяма любов,
която аз може би щях да заместя за малко,
колкото да се нараним.
За теб останах бледата неосъществена;
в себе си – безопасна приятелка,
а тя – жената, която слуша серенади,
получава шампанско,
рози, шоколад
и стихотворението,
което аз избрах.

26.10.2007

ad mortem

всеки изминал ден

е

разбита

вълна

във вълнолома

на поредната нощ

а дъхът ми преди лягане

се заклещва

между блаженството

на утробата тъмна

и страхът да не ми отнемат

безнадеждното утро

смачканите думи

неферментиралите

чувства

всеки дъх го дишам

за последно

и напоследък много пуша

за да притъпя

ножа

в дроба ми

и нека всеки ден умирам

за мислите

за чувствата

за навиците

за страховете

за предубеденостите

you name it

само това тяло да е живо

докато го имам

нека да е крехко

ще мога да се уча да умирам

02.10.2007

Кардиограми и лалета

На Р. с любов

Тя беше жената-болногледачка.

Нощем дълго прехвърляше

свършените задачи,

изпраните чорапи,

изсумтяното “Здрасти.”

Денем между обедните почивки,

работата и приятелите

обикаляше аптеките

за лек на сърцата.

Вечер се прибираше

почти незабележимо,

опипваше пътя през мъглата

на неговата самодостатъчност,

призоваваше природната

си женска сила,

за да й покаже билето,

да назъби правата линия…

Тя беше жената, която драска

стаено и гневно зад вратата му,

пита го,

иска го,

плаче го

в съседната стая зад стената

…между леглата им.

Тя се превърна в жената, която стъпва тихо,

толкова тихо, че само в ниската земя я чуват

и дори не всички обитатели,

а само той,

който предугаждаше

дните й на раждане

сред тайните служебни обяди

и “деловите” срещи,

и онзи поглед,

и най-прекрасните лалета.

28.09.2007

reconciliation

I remember when I turned thirty
but still was your little girl -
I craved for you to do my braids
gently and laughingly,
and neverendingly,
and never again crush my little world
as you used to do,
because you were too knowledgeable,
too busy, too set on perceptions
and how things should be…

Ultimately I cut them, the braids.

…my uniqueness cringed,
my heart skipped two beats of existence
and many personas died
as nothing stays the same in the face
of dying mothers.
The child in you took a deep breath
among the sobs of dismay
and I was set free to console you,
to braid your pain into your hair
gently, lovingly,
understandably
while you were growing
beautiful.

Симпле

Полях цветята,
дори неволно скърших листо.
Заболя ме
от собствената ми сляпа
жестокост.
Изплюх дневната си доза драматизъм,
успях да се разкая,
да се проанализирам,
а накрая с кисела усмивка
да се самоиронизирам.
Оставих се и на добрата фея
да ме разчепка,
след което с огризките
си изградих стъпалото
към злободневното утре
с неполетите цветя,
с пречупените от небрежност клони,
с неизбежната ми характерност
и с копнежа по свежо зелено.

Изтляващо лято

Нали все още е лято,
нищо, че нощите порастват
като дим от тъмни мисли
по самотни улици
без нито един котешки писък.
Да, все още е лято,
макар безсрамието
да се крие вече по ъглите
на складовете за любов
и супермаркетите за топли завивки.
Полусъзнателно, тревожно-пленително
прокарвам ръце по гърдите си,
изстисквам и последната капка
морска сол – бяла като мляко;
полуразплакано, с бягащо хлипане
обръщам географията на бедрата си,
за да запомня и начертая в сънищата
на зимата докосването на вятъра.
Ямката между вратните ми жили
събира първите локви есенен дъжд,
а ми мирише на озон и режещи,
изстискани до болезненост
сълзи от смуглия мъж,
който изпусна лятото
да се претърколи
по гръбначния ми стълб,
очакващ всъщност ръката му…
Но все още е лято
и с магията на Веста
в косата ми
ще превърна три дни в три месеца.
Ти само не ме карай повече да чакам.

прамайка

не знам откъде си тръгнала
не знам и как си живяла
дали не си се влачила в търсене
на непресъхнал още кладенец
за да утолиш на времето жаждата
и дали не си страдала
когато пресичайки океани
под набеза гладен
на непонятни богове
си изоставяла децата си
а после за тях
си преравяла вековете
и си закачала
косите си по стърнищата
като пътеводни знаци
за идващите подир тебе
но пък може ти да си била онази
която тайно под кандилото
чела руни забранени
по пергаментите
откраднати от мъжете
не знам твоята история
но виждам жените край себе си
и разчитам в походките им тежки
всички акашови хроники
от ева велика човешка
до дъщерите на новата епоха
и облата форма на гените
ми подсказва колко дълго са валяни
между вълните на времето
за да добият такова съвършенство
че да мога да те разпозная
когато се огледам в огледалото
не знам откъде си тръгнала
нито как си живяла
но знам че с теб съм била в началото
непроявена гънка на дланта ти
семе в делвите с талия тънка
посявано в огъня
на милиарди залези
и пламнала днес знаейки

че аз съм ти – моята вечна прамайка

31.07.2007

душевна хомеопатия

в кривулиците на душите си се срещаме

и думите са шеговити приумици

на временния бог

да ни обърка

въпреки тази детска жестокост

някак успяваме

да уловим сигналите

и да си приютим раните

защото лекарството на другия

има само една съставка

в повече и в разлика

и това е билката мамина душица

която расте край реките

съхне карай харманите

и се добавя към сълзите

на мъдрите

12.07.2007

To My Mom (the daughter of my grandmother)

Mom, there are times

when your hand in mine

feels like throbbing

of a thousand lives together.

We are the unsundered

chain of blood

meandering

within the riverbeds

where our great grandmothers

threw their daughters like bread

on the water.

Now is a time

to let your mother walk

on the Dead Sea of your tears

toward the dawn of forgiveness,

so that you can grow,

so that our women’s blood

is purified

and continues its way

to my future daughters

and she, and you, and we

come back again

like bread on the water.

15.06.2007

***

попаднах на поезия която дрънчеше

като концерт на франк запа

а очите й бяха прорязани с гъста болка

и жилки цинизъм за спасение

въпреки всичко походката й се поклащаше

с последното очакване за буря

в тегавия застинал летен следобед

на едно неразбрано общество

от самотници

тръгнах като хипнотизирана след тази походка

несвързана с нищо наоколо

а облаците бяха писоара на Буковски

(според поезията – не че бе упоменато

но аз си го представих без да искам)

за малко да завали

но ме изчака

да се

скрия

под навеса на поета

когото непреднамерено срещнах

и разминах по-виртуозно от всякога

беше толкова стар гласът на думите

изхабен сюрреализъм

чаровна гневна простащина

и съвременни до наивност идоли

които обясняваха новия саунд на живота

и служеха за авангардни символи

а аз исках просто да си припомня

миналото старо сред отчаянието

което ражда въображението

и го срещнах но разминах

беше подигравателно виновно непростимо

само на 18 години

11.05.2007

недовършена любовност

ти създаваш любовно пространство
приемаш ме и аз се чувствам специална
не че нещо изключително правиш
просто понякога погледът ти ме заковава
за пода и никога няма да си тръгна
а ще сбъдна без да искам и без да усетиш
смисъла на жилавите извивки на съдбата
вградени в гръбначния ми стълб
преливащи в тръпки под пръстите ти
плъзнали до слепоочията ти
където понякога е студено и самотно
и не бих си позволила да докосвам
ще завъртя анахата в африкански ритъм
и ще те съблазнявам до края на дните си
за да бъде пространството любовно
мълчанието недослушано
думите недописани
знаците недочетени
непораснали душите

23.04.2007

неизречени макови тайни

можеш да ме имаш
като сияние от тънката ми плът
затвори очи и погледни слънцето
зад клепачите ще добиеш представа
как всяка жилка е неотъпкан път
към червената прозрачност
на моите минали шумни или пусти гари
и ти в бъдеще време
можеш да ме имаш
чрез есенцията в семето ми
да дестилираш информацията
от днк-то на животите ми
без теб
и да погълнеш опиума от плодника
да ме вкусиш
да ме чуеш и видиш
по-ясно отвсякога
ако успееш да доживееш
кратковечността на мене
мака

23.04.2007

queen of wishful thinking

понякога земята ми е тясна

саламандровите кожи стягат

уж е огън а мирише блатно

само да избягам
там където ще създавам
с божурени езици ще изписвам
с пепел ще посипвам
а после ще си без памет
и ще те прераждам
в моя ашока
на мисълта
чувствата и залога
за невъзможно щастие
и никога няма да е плахо
желанието ти да си съвършен
извънземен
единствено и само заради мен

05.03.1007

***

Первазът на прозореца

ми е тънък,

бял и гладък,

с вкус на гасена вар,

с глас пресипнал

от безмълвие

и с аромат на нощни свещи.

Первазът на прозореца

ми е доста тънък

и бял

като лист хартия,

уязвим и сложен

поради възможностите

за съдържание.

Первазът на прозореца

ми е съвсем тънък

и гладък

като лед,

но черната ми котка

зимува върху него смело

в кожата на буква,

остра като белег.

И далечни пуми се оглеждат

в дънната оптика

на окото й.

03.02.2007

***

не ме попивай

мастилото ми

ще се впие

в порите на книгата

ти и ще правим

отпечатъци

от любов

върху чисти

повърхности

на всякакви безумия

футуристични

абстрактни

конкретни

и сюр-мистични

опитности

формите

ще станат съдържание

просто не бъде попивателна

03.02.2007

Пясъчни рисунки

животът ми

е буен бедуин

разместил пустинните

дюни

насред жадно

безводие

и далечното плаване

е елегантен замах

на крака

за да изтрие

картините

в пясъка

а вятърът

е ведър съучастник

03.02.1007

***

бегли

смугли

много женски

белези

душевни стрии

от напълняване

в изпълването

с теб

мини-гранд-каньони

без излишни заоблености

нацепената кожа

на (не)разбирането ми

ражда тотемната сила

на речна пеперуда

на върха

на тънко стръкче трева

03.02.2007

***

Аз съм водопад

от реакции

а ти спокойното езеро

което няма

къде да избяга

03.02.2007

iceland tracks

ah, Mr. Dilaine,

you are so special,

you are my petty stranger

with the great expectations

and thorny tethers

spread over the flower beds

of Sunday discontents.

ah, times of delays,

if only there was patience

to wrap my presents

you wouldn’t be alone

at my birth days.

30.01.2007

Mujeres quienes corren con las lobas

здравей сестро
от самотните вълчи месеци
наречени на скитници
пияни от водите
на дълбоки морета
и пламнали косите им
от превалени залези
клариса пинкола естес
твоите топли плитки
разказват
току до сърцето ми
за пътя на кръвта
по психичните артерии
за воя на смъртта
на върха на злите езици
че не съм модерна
и чета по дланите си
за миграцията на птиците
защото никога не е рано
да се върна в селото на старите
и да събудя преди да заровя
да отворя скърцащи скринове
да обърна софрите
да направя лекарство от отровите
и ще побегнем сестро
на вълците със синовете

30.12.2006

Чай на дувара на стари дрязги

Тази зима ще приютя усамотението си
в онова “у дома” от детството
и няма да бягам от старите демони -
по-стара вече от тях съм.
На дебелия дувар ще ги поканя
да пием билков чай
за разтуха и състрадание,
а антикварният самовар,
предаван от тайна на тайна,
ще мълчи, защото всичко
вече ще бъде казано.
Няма да се прокрадвам
между шамарите нехаресване,
ще поемам летящите длани
и ще докосвам лицето си
топло, меко и плавно.
И вместо да убеждавам,
ще бъда щастлива, смешна,
незабележимо тъжна,
чаровно-недодялана
и обичаща на тръгване.

28.12.2006

жажда

сама се наказах да обичам

безсмъртно

безобидно

безотказно

безсмислено

безмерно

безобразно

безотговорно

безплътно

безнадеждно

безпокойно

безнаказано

безукорно

сама се наказах да сричам

любовните си поеми

нощем

в ухото на злата старица

на безпочвените

страхове

от несъвършенство

03.12.2006

В 11-тия дом на любовта

Обичам да се обичаме
от разстояние,
да засмуквам сънищата ти
като паяк
и с разградените им тъкани
да се храня;
да съграждам отново тялото
на летящи желания
с тежки аури,
които се втечняват
от дъха ти;
да разчепкам
и изпреда душата ти,
да пусна дълга прозрачност
от утробата
на тарантула
и да се изтощя от танци
по висящи мостове,
от бездни
над нощни бдения.
Обичам да те умирам
от разстояния.

25.11.2006

Изтока vs. Запада – една астрологична (и не само) битка

“О, Изток е Изток и Запад е Запад - и вечно ще бъде така,

дордето за съд над небе и земя Бог не простре ръка.

Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; граница, род, баща -

Застане ли мъж срещу истински мъж - даже накрай света.”

Ръдиърд Киплинг

Неотдавна мои приятели се завърнаха от Китай и скитническата ми душа започна жадно да попива техните впечатления, разкази и фотографии. Най-силно ме привлякоха снимките не от гигантските мегаполиси на многомилионната държава Пекин и Шанхай, а точно онези от провинциалните градове и села, които изумяваха с уникалната си природа – изумрудено зелено, потънало в тънка утринна мъгла и оформено в причудлив релеф, който не можеш да определиш дали е автентично природно образувание, или дело на човешка ръка. Оризовите полета бяха терасирали терена и толкова естествено се вливаха в него, че ме обзе усещане за безметежност, сякаш винаги ги е имало там, още откакто свят светува. А къщите и архитектурата им плавно и безпрепятствено се вписваха в ландшафта, водейки окото в безмълвния картинен разказ за хармоничното съжителство между човека и дивото, цивилизацията и стихията.

В днешния глобален свят все повече се размиват границите между изток и запад, но продължаваме да бъдем като двете полукълба на мозъка: изтокът – лявото, интуитивното, женското и хоризонталното и западът – дясното, аналитичното, мъжкото и вертикалното. Изтокът организира света си около даденостите и средата, поставяйки човека в нея като неизменна част от всичко и развива своите философски системи в служба на хармонията между homo sapiens и природа. Западът, обратно, вижда в същата тази природа конкуренция, заплаха, обект, който трябва да завладее и покори, а жизнените му концепции се организират около Аз-а като единица и отделност, която е в непримиримо противоречие със заобикалящото го.

Тази поляризация съществува и в астрологичните системи за организация на реалността на всеки от тези два свята. Съвременната западна астрология поставя индивида в центъра на вселената и неговото съзнание като първопричина за житейските му обстоятелства. Всичко започва от него и свършва с него, защото променяйки се, той променя и нюансите в краските на съдбата си. Китайската астрология взима за своя отправна точка средата, поставя човека в нея и започва да търси начини за хармонизиране на двете. Всичко е енергия и, за да имаме добър живот, не трябва да пречим на енергиите да текат свободно, а това, което най-силно възпрепятства постигането на вътрешно и външно равновесие, са именно умът и егото. Западният астролог гледа нагоре, той е качил своите богове на небето, благоговее, почита ги, страхува се от тях и се стреми към тях. Източният астролог гледа около себе си, отговорите на въпросите му се крият в непосредственото обкръжение, в природните сили и знаци, в отделните елементи, в животните, в смяната на сезоните. Имам усещането, че истината е някъде по средата между изтока и запада, в срещата между двете полукълба.

Китайският календар разделя времето на цикли от по 60 години, всеки от който се равнява на 5 юпитерови завъртания около слънцето. В тези 5 подцикъла имаме 12 години, наречени на 12 животни, като всяка от тях се изявява в пет различни вариации или природни елемента: вода, въздух, земя, метал, дърво. Всяка година носи ин – женско, рецептивно, пасивно, качество или ян – мъжко, агресивно, активно качество. Например 2009 г. е година на Земния Вол. Хората, родени в тази година ненавиждат промените. Те са упорити, стабилни, практични. Годината на Вола е година на усилен труд. Трябва да се придържаме към познатото и рутинното, да не изпадаме в крайности и да не се увличаме по революционни идеи – това можем да го запазим за следващата година на Тигъра. Така ще бъдем синхронни на земните енергии и ще постигаме успех.

В китайската астрология 12-те животни се наричат дванайсет земни разклонения. Първото е Плъхът. Той носи дарбата да бъде пръв във всичко и съответства на знака Стрелец.

Волът е второто земно разклонение, слави се с упоритост и постоянство и отговаря на знака Козирог.

Третият знак е Тигърът – той е величествен, смел и могъщ и съответства на западния знак Водолей.

Четвъртото земно разклонение е Заекът – уравновесен, артистичен, чувствителен, той наподобява много на хората, родени под знака Риби.

Драконът е независим, смел и лидер. Родее се с Овните в западната астрология. Шестото земно разклонение е Змията – предпазлива, сензитивна и талантлива, тя е аналога на знака Телец.

Конят дава качества като лъчезарност, отвореност и жизнерадост; съответства на Близнаци.

Осмото земно разклонение, Овцата, е състрадателна, умиротворена и интровертна – подходящо описание за един Рак.

Деветото земно разклонение е Маймуната – изобретателна, остроумна, забавна, еквивалент на западния Лъв.

Фениксът е горд перфекционист – качества, които с лекота можем да отнесем към следващия знак на Девата.

Единадесетото земно разклонение е Кучето, известно със своето чувство за дълг, дружелюбие и лоялност, също като Везните.

Последното земно разклонение е Глиганът – миролюбив, грижовен и чувствен, а неговото западно съответствие е Скорпион.

Огънят в китайската система е много ян, дървото е по-малко ян. Водата е много ин, а металът – по-малко ин. Елементите огън, вода и земя притежават сходни качества и в западната, и в източната астрологически системи. Западният елемент въздух съответства на източния метал. Дървото не изпълнява роля в западната астрология. И в двете системи огънят се свързва със сърцето.

За китайците определяща за характера и съдбата на човека е не само годината, но и месецът и часът на раждане, които са белязани с качествата на конкретно животно. Например всички хора, родени между 23 и 1 часа, имат изгряващ знак Плъх, защото са родени във времето, управлявано от него. И така нататък всяко животно е господар на два часа от денонощието. Тук отново имаме съответствие, макар и не 100-процентово, между китайската и западната астрология, за която асцендентът е изгряващият знак на хоризонта в момента на раждането.

При един по-задълбочен анализ може да се окаже, че приликите между китайската и западната астрология са повече, отколкото сме очаквали, а разликите не са така непримирими. В крайна сметка всички разполагаме с един и същ духовен генетичен фонд, с едни и същи три основни цвята – и макар всеки да рисува с тях своята уникална картина, изходният материал е един. Съвсем неслучайно се появяват все повече астрологични методи, представляващи синтез между китайската и западната астрология, постигащи една по-цялостна и хармонизирана представа за глобалния човек и условията, в които е поставен. За да реализираме своя пълен творчески потенциал като индивиди, бихме искали да разполагаме с услужливата функционалност и на двете си мозъчни полукълба. По същия начин срещата между Изтока и Запада е неизбежна като вечния символ ин-ян, където в черното има капка бяло и в бялото има капка черно.

април 2009

Пролетно чистене по фазите на Луната

март 2009

Няколкото топли дни през февруари като че ли започнаха да ни разбуждат от зимната летаргия и вялост. Наред с бабите с кокичета в ръка по ъглите и сергиите с мартеници, те ни припомниха, че идва пролет, че животът отново поема по своята възходяща спирала и е пълен с обещания.

Всичко в природата се развива циклично, денят следва нощта, луната расте и после намалява, вдишваме – издишваме, сезоните се сменят… Всичко вибрира. Нищо чудно обаче някъде по пътя между работа и вкъщи да сме се отклонили от усещането, че сме част от „кръвообращението” на един по-голям организъм, но истината е, че сме най-спокойни, най-щастливи и най-здрави, когато функционираме в синхрон с природните ритми.

Неведнъж съм се замисляла колко уникална е всъщност тази така банална и незаслужаваща особен коментар житейска даденост на хората, обитаващи умерените географски ширини, а именно: смяната на сезоните. Ние преживяваме всички възможни състояния на материята и духа непосредствено чрез климата по нашите земи: раждане – пролет, разцвет – лято, събиране на плодовете – есен и умиране – зима. Всяка година ни се налага да прекрачваме четири граници и да преминаваме през четири отделни фази на трансформация, във всяка от които трябва да пренастроим умовете, емоциите и телата си за новото, което предстои. Ако сме в синхрон с природните цикли, преходът ще бъде пълноценен и гладък.

Зимата е време на свиване на енергиите, на замряла външна активност, самовглъбение и съзерцание. През март обаче слънцето навлиза в знака на Овена – импулсивния, страстния, борбения, жадния за живот. Всичко отново се възражда, жизнените сокове потичат с пълна сила, настроението се покачва и ние сме готови за нови подвизи. Отърсваме от себе си апатията и излизаме от черупката си, изпълнени с нова енергия и оптимизъм. Отваряме прозорците на къщите си, на усещанията си и посрещаме света отново. А той е станал по-цветен, по-гостоприемен, хората – по-достъпни, топли и усмихнати… Самите ние започваме да се чувстваме някак по-жизнени и красиви.

Всяка година на прага на топлия сезон неизменно отбелязваме прехода с пролетно почистване на дома, изтупваме праха, измиваме прозорците, прогонваме мириса на застояло и обновяваме интериора. Пускаме свежа струя въздух, изхвърляме всичко ненужно и освобождаваме пространство за ново начало.

От почистване обаче имат нужда не само домовете ни, но и нашите тела – за да сме здрави и да се чувстваме добре в собствената си кожа през пролетта. През зимния сезон вероятно сме качили килограми, а и организмът ни е бил по-склонен да задържа токсини. Сега е моментът да бъдем благосклонни и да му предложим възможност за детоксикация. Дори само с един клик в интернет търсачката Google всеки може да открие безчет методи и рецепти за пречистване на организма и така да избере най-целесъобразните и приемливи за себе си. Разбира се, най-добре е първо да се консултираме със специалист и да не предприемаме нищо на своя глава, особено ако става дума за нещо по-агресивно.

Независимо по какъв начин ще решим да прочистим шлаките от телата си, за по-голям резултат е добре да го съчетаем с фазите на луната. И е почти сигурно, че като бонус ще свалим и някой-друг килограм. Лунната диета е изключително удобна, тя ни настройва на вълната на природния ритъм, а най-хубавото е, че няма странични ефекти.

Луната е „виновницата” за приливите и отливите, и влияе върху водното съдържание във всички живи организми, включително и в човешкото тяло – нашите тела са изградени от 70% вода. Тя оказва въздействие върху движението на водите на планетата Земя, като то е най-силно по време на смяна на фазите, защото на земното магнитно поле му трябват 24 часа, за да се пренастрои спрямо новата фаза. През тези 24 часа можем да се включим и ние, като дадем възможност на тялото си да задейства своите естествени способности за пречистване. Така то ще се освободи от задържаните течности, изхвърляйки и токсините, и ще си отдъхне от работния режим на храносмилателния процес.

Какво е нужно да направим? При настъпването на всяка нова фаза прекратяваме приемането на твърда храна и се ограничаваме единствено до вода, прясно изцедени натурални сокове и чай с мед. Захарта и солта са табу. Добре е да се започне половин час преди настъпване на новата фаза и да се приключи около час след края й на другия ден. След това захранването включва консумацията на лека храна като салати, плодове, зърнени храни, кълнове. Ако гладуването цели 24 часа ви се струва херкулесов подвиг, можете отначало да го правите само по пълнолуние всеки месец, като след известно време добавяте и новолунието, а накрая се включите и в четирите фази.

Вслушвайте се в интуитивния глас на тялото си. По време на пълнолуние то е по-чувствително и склонно да трупа килограми и да задържа вода. Затова в този ден можем успешно да противодействаме чрез по-лек хранителен, а още по-добре – воден, режим.

По време на намаляващата луна тялото „обича” да отдава, а не задържа, затова можем да бъдем по-разточителни в удовлетворяване на кулинарните си желания, без да прекаляваме, разбира се. Особено благоприятни са кардио тренировките и спортовете на открито.

При новолуние пречиствателната станция на тялото работи с пълен капацитет, затова приемът само на течности в продължение на 24 часа ускорява метаболизма и извежда навън всички ненужни токсини.

При нарастваща луна апетитът се увеличава, затова неговото обуздаване чрез драстични методи на самоизтезание не е най-препоръчителното и ефективно нещо. По-добре да следим какво хапваме, по колко и кога, тъй като през този период тялото е склонно да складира и задържа.

Това е един простичък режим, който ни позволява да усетим реалните нужди на своето тяло, да откликваме на тях адекватно и да се чувстваме изпълнени с енергия. Можем да го прилагаме не само по време на смяната на сезоните, за да подготвим телата си, а и през цялата година, осигурявайки си текущи сесии на детоксикация с вода. Така с течение на времето ще видим, че можем да живеем и с по-малко, но качествена храна, а водата ще ни се струва не само незаменимо, но и вкусно питие.

И още нещо: водата, включително и тези 70 процента, които се съдържат в телата ни, е енергиен и информационен носител, който постоянно „зареждаме” със своите мисли, емоции, настроения. Защо наред с пролетното почистване на дома и организма не направим и пролетно почистване на умовете и сърцата си чрез добронамереност, искреност и пролетно настроение?

Лунни фази за 2009 г.:

Новолуние	Първа четвърт	Пълнолуние	Последна четвърт
2009/01/26 09:56	2009/02/02 01:14	2009/02/09 16:50	2009/02/16 23:38
2009/02/25 03:36	2009/03/04 09:46	2009/03/11 04:38	2009/03/18 19:48
2009/03/26 18:07	2009/04/02 16:34	2009/04/09 16:56	2009/04/17 15:37
2009/04/25 05:23	2009/05/01 22:45	2009/05/09 06:02	2009/05/17 09:27
2009/05/24 14:12	2009/05/31 05:23	2009/06/07 20:12	2009/06/15 00:15
2009/06/22 21:36	2009/06/29 13:29	2009/07/07 11:22	2009/07/15 11:54
2009/07/22 04:35	2009/07/28 00:00	2009/08/06 02:55	2009/08/13 20:56
2009/08/20 12:02	2009/08/27 13:42	2009/09/04 18:03	2009/09/12 04:16
2009/09/18 20:45	2009/09/26 06:50	2009/10/04 08:11	2009/10/11 10:56
2009/10/18 07:34	2009/10/26 02:43	2009/11/02 21:14	2009/11/09 17:56
2009/11/16 21:14	2009/11/24 23:40	2009/12/02 09:31	2009/12/09 02:14
2009/12/16 14:03	2009/12/24 19:37	2009/12/31 21:13	2010/01/07 12:40

В морето от любов подводният риф понякога е…

… собственият ни нос

За психотиповете и зодиите

Преди месец моя позната ентусиазирано се нахвърли върху мен да ми разказва колко прекрасна е новата й любов, какъв изумително интелигентен мъж е той и колко е ненадминат предприемчивият му бизнес ум. Съвсем в духа на типичната й склонност да преувеличава, тя все едно описваше Hобелов лауреат. От очите й струеше въодушевление и патос, а тялото й не можеше да си намери място от вълнение. Целият свят трябваше да научи за щастието, което я беше споходило, и затова без свян разправяше наляво и надясно колко е влюбена. Една част от мен искрено сподели радостта й, но друга, по-прагматична, притихна предпазливо в очакване и си каза: „Имаме гратисен период един месец. Познаваме я добре – нека изчакаме да видим какво ще стане.”

И съвсем правилно. След уречения период, когато отново се срещнахме, се оказа, че комисията за защита на романтичния потребител давала право за връщане на стоката, ако не сме доволни от нея. Такава си беше моята позната – типична сангвиничка, която лесно се пали, а емоциите й хвърчат из въздуха като бенгалски огън, който загасва, преди да си се усетил. Липсва дълбочина и постоянство, а животът е по-скоро безкрайна фиеста, отколкото упорство и работа.

Нейният възлюбен се беше оказал отявлен меланхолик с нотки на холерик, тоест властен и сериозен тип, който държи на реда, на спазената уговорка, на дадената дума. На него бълбукащият тип на комуникация на моята позната му се струвал лигав, повърхностен и дразнещ. От своя страна, той в нейните очи от стабилен и надежден се превърнал в скучен, досаден и педантичен. От любовната омая не бе останал и грам, а жизнерадостната дама не пожела да губи и миг повече в мрачни мисли и самосъжаление, отърси праха на краткото разочарование от раменете си и се подготви за нови романтични срещи и завоевания. В същото време си представих как злополучният й принц се изолира в мрачно настроение с наченки на депресия, носи се като буреносен облак и „лекува” любовното си разочарование с работохолизъм.

Искаше ми се да седнем заедно и да поговорим за нея, за стила й на живот, за нагласите и очакванията й, но тя, разбира се, нямаше време за тегави разговори, защото не тя има проблем, а винаги другите. На сангвиниците им е особено трудно да отлепят поглед от себе си, да се видят отстрани и да прозрат, че на света има и други варианти на световъзприятие и отреагиране освен техните.

Щях да й кажа, че всеки човек е отделна вселена – уникална, неповторима, самобитна, затова и няма две еднакви рождени карти. Но въпреки това можем (макар и условно) да бъдем разделени на четири основни психотипа – Сангвиник, Холерик, Меланхолик и Флегматик, които в голяма степен съответстват на четирите стихии на зодиака – въздух, огън, земя и вода. И доколкото не можем и нямаме право да ползваме това знание, за да натикваме хората в клишета, то може да ни бъде особено полезно, като ни припомня, че за всеки тип има място под слънцето и може да ни научи на нещо. Например моята позната Сангвиничка можеше да извлече голяма полза за себе си, ако беше погледнала на своя меланхолично-холеричен принц като на учител по постоянство, задълбочено мислене и целеполагане. Може би неслучайно често я привличаха именно подобни типове и се повтаряше все същият сценарий.

С интерес забелязах, че тя имаше Слънце в Близнаци и особен акцент в рождената карта върху въздушни и огнени знаци. А неосъществената й любов беше с преобладаващи планети в земни и водни знаци. Това наистина се оказваше почти сигурна заявка за известно разминаване в очакванията и спадане на първоначалния ентусиазъм. Освен ако не пожелаеха да рискуват и да проверят какво е това, което могат да култивират с помощта на другия.

По правило Сангвиниците и Меланхолиците са противоположна двойка. Първите са оптимисти, екстроверти, общителни, непостоянни, обичат да бъдат център на внимание, а вторите са песимисти, интроверти, уединени, перфекционисти. Сангвиници са хора с превес на въздушния елемент в рождените си карти, като въздушните знаци са Близнаци, Водолей и Везни. Нужна е и щипка огън, за да оправдае артистичните им наклонности и опиянението им от публични изяви.

Меланхолиците се срещат сред хора предимно със земно присъствие в хороскопа. Земни са знаците Дева, Телец и Козирог. Една-две планети във водни знаци ги правят чувствителни, мнителни, самовглъбени и депресивни. Като цяло те са сдържани, критични и винаги търсят негативното в хората и ситуациите. Това определено може да извади един въздушен сангвиник от кожата му, защото ще има чувството, че земният меланхолик връзва оловни тежести за краката му. Но от друга страна, може да възприеме тежестта като вътрешно качество и да развие последователност, грижа и внимание към другия и неговите преживявания. Меланхоликът, от своя страна, може да се научи от сангвиника да не се взима толкова на сериозно и да се радва повече на живота.

Другата противоположна двойка са Холерикът и Флегматикът. Холериците са хора, които са предимно Лъвове, Стрелци и Овни – огнената гвардия на зодиака. Те са дейни, активни, властни, деспотични, работохолици, които не могат да си почиват и отпускат. Те командват парада и за да довършват подхванатото, както обикновено и правят, имат нужда от някоя друга планета в земен знак.

Трудно мелят брашно с флегматика, който е въплъщение на световния мир… и покой. Той е ведър, благ, сговорчив, не се набива на очи и се разбира с всеки. Основното му предимство е, че няма отявлени недостатъци. Флегматикът го срещаме сред представителите на водните знаци – Риби, Скорпион и Рак. Но асцендент или една-две планети във въздушни и земни знаци подчертават неговата колебливост, дружелюбност, инертност и мързел. Подобни качества могат просто да вбесят холерика, за когото всичко, различно от работа и постижения, е загуба на време. Но той би могъл да се научи от флегматика на радост от живота, на вкус към удоволствията и на релаксация. Опитайте!

В деня на влюбените волно или неволно се настройваме на романтична вълна; с по-различни очи започваме да гледаме на представителите на противоположния пол, които срещаме; по-предизвикателни погледи отправяме, та било то и на игра. Защото днес ни е позволено да бъдем по-закачливи, да флиртуваме по-открито и да се влюбваме по-безпаметно. Поне за един ден.

Можете да попитате човека отсреща за зодията му и да се догадите за типа му, но не си правете прибързани изводи, защото това е само върхът на айсберга. Ако сте Рак и чуете, че чаровният, усмихнат младеж отсреща е Стрелец, не възкликвайте на ум: „О, той е тираничен  Холерик-грубиян, който непременно ще ме нарани! По-добре да стоя далеч!” Ако поне малко ви харесва, поемете риска да се усмихнете.

И бъдете влюбени… във възможността да се срещате, опознавате, приемате и променяте.

Фев. 2009

Звездният спектакъл на 2009-та година

Ние не наследяваме земята от своите предшественици,

а я взимаме назаем от своите деца.

Индианска поговорка

И тази година ще гръмнем шампанското, както толкова много пъти сме го правили. И тази година ще изпратим старата, ще посрещнем новата, а после животът ни ще се върне към своя обичаен ритъм, все едно нищо не е било. Но предполагам, че у много от нас ще остане да витае смътното усещане, че всъщност нищо не е и няма да бъде същото.

За поколенията, които в момента са в разцвета на силите си и градят своята житейска и професионална кариера, понятия като „глобална икономическа криза” доскоро бяха просто абстрактни реалии от учебниците по икономика. Но сега световната криза ще бъде фонът, на който ще се разгръща и професионалният, и личният ни живот. Не е живяло поколение на земята – поне в рамките на обозримата ни история, което да е спрягало с такава лекота изрази като „побъркан климат”, „парников ефект”, „екологична катастрофа”, „озонова дупка”, „зелена политика”, „алтернативни енергийни източници” – всеки сам може да продължи списъка. Но сега те са част от духа на времето ни и неговият повей тревожи леко съзнанията ни, прекрачвайки прага на 2009-та.

Духът на времето нашепва за промяна, на чиято прелюдия станахме свидетели още в края на 2008 г., когато за пръв път в историята на света чернокож бе избран за президент на САЩ, големи компании фалираха и Бомбай стана жертва на терористична атака. В същия този период астролозите с интерес наблюдаваха – и все още наблюдават – измеренията на промяната на сцената на звездния театър, където главните роли в момента се играят от Плутон, Уран и Сатурн.

На 27 ноември 2008 г. Плутон окончателно премина от знака Стрелец в Козирог и този преход отбеляза началото на шестнайсетгодишен цикъл на разместване на световните политически и икономически пластове. Плутон е агентът на най-дълбинната трансформация, необходима на човечеството по пътя на израстване и разширяване на съзнанието. Козирог е знак, свързан със земята, с усещането за сигурност, с реда, йерархията и всички социални, държавни, финансови, религиозни и други структури, на които се крепи човешкото общество и нашата цивилизация.

Затова и през 2009 година ще се сблъскаме с икономически и политически предизвикателства в световен мащаб, които ще намерят отзвук и продължение като процес през следващите години. В миналото навлизането на Плутон в Козирог е било съпровождано с прекрояване границите на света като това по време на Великите географски открития, с налагането на религиозни традиции като християнството за официална религия в Римската империя, с технически прогрес като Индустриалната революция. Така през 2009 година е много възможно да наблюдаваме военни конфликти, водещи до териториални промени, като някои от тях ще бъдат на верска основа, а други – породени от тайни или явни икономически интереси. Плутон разравя всичко подмолно и скрито и нищо чудно новинарските емисии да бъдат изпъстрени с международни скандали и разкрития на задкулисни игри и нечисти мотиви.

Правителства ще бъдат преструктурирани, а други сменени. Народното недоволство от икономическата ситуация в някои страни може да доведе до улични протести и вълнения, а тъй като Козирог е свързан също и с историята и миналото – и до ескалираща носталгия по предишни политически режими. Комунизмът в Русия например ще започне да се възприема като идеология и ред, които отново трябва да се прегърнат.

Все повече корупционни схеми и злоупотреби с властта ще излизат наяве и това ще размести звената на държавната администрация в много страни по света, включително и в нашата. Уклонът на демократични правителства към про-комунистически и тоталитарни държавни мерки в редица случаи ще бъде продиктуван от стремежа да се постави икономическата криза под контрол.

Както Плутон, така и опозицията на Сатурн и Уран, която се разиграва до март 2009 г. и за последен път през август-септември 2009 г., провокират разпадане на мащабни, йерархични бизнес структури, удържали до този момент на превратностите на времето. Ще фалират банки, големи компании ще се разцепят, а някои ще се закрият и разпродадат. 2009-а година не е особено благоприятна за започване на нов бизнес, освен ако не е свързан с качествено нови технологии и иновационни проекти, предлагащи алтернативни източници на енергия, в духа на Уран.

Като цяло през по-голямата част от годината медиите, бизнесът и правителствата ще поддържат настроение на оптимизъм и (илюзорна) неуязвимост пред лицето на закономерния икономически спад, опитвайки се да внушат на обществеността, че бурята ще отмине бързо и безболезнено. Но в края на 2009 г., когато Сатурн влезе във Везни, той ще направи квадратура към Плутон, точно 80 години след началото на Голямата депресия от 1929 г., с която най-често се сравнява настоящата икономическа ситуация и по време на която Сатурн и Плутон са били в опозиция, тоест темата и тогава, и сега е една и съща – разпадане на структури, загуба на материални блага и състояния, нов световен ред.

Разбира се, не е задължително сегашната криза до се разрасне до размерите на тогавашната, особено ако навреме се усетим и успеем да погледнем отвъд собственото си его, алчност, властови борби и самозабрава в експлоатирането на природата. Плутон в Стрелец отбеляза период на експанзия, окрупняване, глобализация. Мотото беше: „Колкото повече, толкова повече.” Западът се отдаде на безсрамна консуматорска оргия и на живот на кредит в името на удоволствието „сега и веднага”. Козирогът обаче поставя ограничения, връща ни обратно към реалността и ни подтиква към отговорност за себе си, бъдещето ни, земята ни. Кара ни да живеем с това, което имаме, не повече.

Не е нужно да се интересуваме от астрология, за да можем да разчетем посланието на звездния спектакъл. Достатъчно е да се вслушаме в сърцата си, за да чуем, че то е: „Back to basics” – да се върнем към основите на съществуването си, към истинските си ценности, да бъдем солта на земята в нейния неподправен вид.

Дек. 2008

Предменструалната реалност на жените

Всеки месец като по часовник се промъква в живота ти като хала и преобръща подреденото ти ежедневие с главата надолу. Грешка – не се промъква, а нахлува. Точно като хала. Освен това ламята е многоглава и държи в плен девойките, които обикновено са на възраст между 30 и 40 години, цели десет дни. А главите й, хванали те в своята здрава захапка, са раздразнителност, агресивност, шоколадомания, болезнени гърди, подуто тяло, побеснели емоции…

Най-неприятното е, че всичко ти се изплъзва от контрол – не само собственото ти тяло, но и мислите ти, настроенията ти и емоциите. Те заживяват свой собствен живот и не можеш да се познаеш. Не успяваш да се съсредоточиш, забравяш. Сутрин едвам се измъкваш от леглото, нямаш енергия, иска ти се цял ден да останеш под одеялото с книга в ръка. Тялото ти е чувствително на допир, мускулите те болят, а душата ти е като оголена рана. Всичко те дразни и хората край теб недоумяват къде се е дянала здравомислещата и уравновесена жена, която успява да гледа деца, да върти къща, да прави главозамайваща кариера и да поддържа бяла усмивка, стегнато дупе и лице без бръчки – и всичко това наведнъж, в един живот, този същия, представяте ли си?

Тя се е превърнала в ревлива, мелодраматична и ранима порцеланова кукла, която ще се разпадне под най-малкия натиск, подсмърча на иначе заклеймените сериали и не може да сложи юзда на истеричните си изблици. А най-лошото е, че е станала мнителна и прави от мухата слон, освен това халюцинира, че всички са се наговорили против нея.

А най-дразнещото, най-съсипващото, капката в океана от бездушие и нечовечност е зле прикритият сарказъм във въпроса на любимия: „Ти да не си пред цикъл?” Е не, това вече е прекалено. Ще късате, то се е видяло. Не стига, че проклинаш и себе си, и цикъла; не стига, че сама се чувстваш неадекватна и малоценна в лапите на безпричинното лошо настроение, ами и някой друг си позволява да не те взима на сериозно. Вместо да те гушне и да замълчи.

Да, говорим за предменструалния синдром или ПМС, който около седмица-две преди менструация скапва живота на близо 80% от жените, било то само с няколко от „ненаситните” си симптоми или с всичките. Все още не е твърде ясно какви са причините за този бич на женското самочувствие, но най-достоверните догадки на изследователите засега гравитират около хормоналната теза. По време на овулация нивата на естроген и прогестерон в женския организъм значително се повишават, за да се подготви матката за евентуална бременност. Ако оплождане не се случи, производството на тези два хормона драстично спада, а това провокира умирането и отделянето на маточната обвивка, с което и започва менструацията и свършват женските несгоди.

Рязката промяна в нивата на естрогена и прогестерона повлиява някои химически вещества в мозъка, наречени невротрансмитери, което води до прословутите вариации в женските настроения и допринася и за други ПМС симптоми. Тези невротрансмитери са серотонина и ендорфините. Серотонинът регулира настроението и съня. Ниските нива на серотонин причиняват депресии, нарушен сън, раздразнителност и глад за сладко. Звучи ли ви познато? Ендорфините увеличават усещането за удоволствие и намаляват интензитета на болката – първото е почти химера по време на „онези дни”, а второто е постоянно присъствие.

Не се знае със сигурност как и защо ПМС-ът се е настанил в живота на жените, нито пък как да му противодействаме ефикасно, но емпиричният опит показва, че има някои хитринки, които могат да облекчат значително състоянието на нежния пол:

• Гладът за прости въглехидрати като шоколад и тестени изделия е почти вълчи, но преди да сте изпразнили щанда с продуктите на Нестле и Линд, положете воля и усилие, за да посетите първо пълнозърнестите храни, плодовете и зеленчуците. Сложните въглехидрати, които последните съдържат, повишават нивата на серотонина и противодействат на депресивните състояния, докато захарта и бялото брашно подпомагат задържането на вода и раздразнителността в дните преди менструация.
• Избягвайте употребата на сол – тя също задържа вода. Това означава автоматично да забравите за изкушения като чипс, деликатесни меса, консерви, бульони. Зачеркнете от менюто си скритите носители на натрий като газирани напитки, обезмаслени и диетични храни.
• Пийте колкото се може повече вода, най-малко 2 литра дневно.
• Не пийте алкохол, понеже той действа като депресант.
• Не пийте кафе. Кофеинът увеличава усещането за напрежение, тревожността, безсънието и болките в гърдите.
• Според някои изследвания приемът на витамини и минерали като E, D, В6, фолиева киселина, калций, магнезий, манган също могат да облекчат неприятните симптоми, но задължително трябва да се посъветвате с вашия лекуващ лекар, преди да се спрете на някой продукт.
• Движете се, спортувайте по малко, но редовно. С отделената пот ще изхвърлите излишната течност и солта. Освен това насъбралата се агресия ще намери позитивен отдушник, спасявайки поне едно ваше приятелство.
• Правете дихателни упражнения. Голяма част от жените, страдащи от ПМС, дишат повърхностно, което увеличава усещането за тревожност. Дихателните упражнения вливат кислород в кръвта и възвръщат чувството на вътрешен баланс.

И в крайна сметка, менструацията и предменструалният синдром са част от реалността на това да бъдеш жена. И може би вместо да хулим и мразим „онези дни”, ще си направим услуга, ако възприемем ПМС-а като повод да си припомним какво значи да си тази половинка от човечеството, която въплъщава женското начало и изразява ин-енергията. А ин означава пасивно, съзерцателно, интровертно, саморефлективно, тихо, безмълвно…

Днешната еманципирана Ева се е впуснала в надпреварата за социална реализация наравно с мъжете. Тя се изявява навън, тя е активна, ангажирана, екстровертна. Спазва правилата на мъжката игра, в която за да имаш успех, трябва да си на разположение, трябва да си на линия, готов и конкурентоспособен. Съвременните жени са започнали да забравят, че освен хладно интелигентни, са и сензитивни и интуитивни, че техните тела са различни от мъжките и говорят свой собствен език, който те се правят, че не знаят, за да не им се пречкат.

Женското тяло е много по-близо до природата от мъжкото заради способността си да ражда и заради подчинеността си на природен ритъм, какъвто е менструалният цикъл. И докато жените дейно търсят своето място в цивилизацията, плод на ян-енергията, не трябва да забравят тази съкровена връзка – те имат нужда от тишина, уединение, от време само за себе си, от психическо и физическо пространство, в което да остават насаме със своите мисли, чувства, копнежи и творчески планове. А вместо това целенасочено и системно се опитват да игнорират факта, че веднъж месечно не им се иска да бъдат социално и икономически „полезни”, че биха предпочели да си останат вкъщи, да четат книги, да гледат филми, да пореват и да не виждат никого. Продължават да препускат до изнемога и проклинат и цикъла, и бога, който е решил да им го лепне.

Неслучайно нашите далечни прародителки са се изолирали от общността през тези чувствителни дни. Не защото са били нечисти, а защото жената тогава е особено възприемчива към външни въздействия. Те са знаели, че сега имат нужда да си починат от уморителните, тривиални ежедневни дейности по грижа за децата и мъжете. Преди и по време на менструация превес взимат ин­-енергиите, които изискват усамотяване, мълчание и самовглъбяване, за да могат жените да се свържат със своята интуиция, с дълбоката си природна мъдрост, която им е помагала да изпълняват ролята си на пазителки на племето и неговата памет.

Разбира се, в днешно време отпуска от една седмица всеки месец би била немислим лукс и би ни коствала работното място. Но все пак има какво да направим за себе си:

• Можем да съкратим до минимум задълженията и готовността си да бъдем на повикване; да се погрижим за тялото и душата си, като правим неща, които ни носят удоволствие и радост, без да изискват излишни движения и усилия. Здравословна доза егоизъм ще се отрази добре и на нас, и на хората край нас.

Немалко жени на запад вече твърдо заявяват пред свои близки и колеги правото си на творческа изолация в дните преди и по време на цикъл. В дома си „заграждат” свой оазис на спокойствието, до който достъпът е ограничен, и където прилагат ароматерапия, медитират, четат, правят йога, слушат музика, пишат, четат, шият… И ПМС-ът вече не е чак такова бреме. Ах, каква ерес! Но няма да настане потоп, ако днес любимият направи вечерята, ако децата сами си подготвят уроците, ако колежката отиде на онази така неотложна среща вместо теб.

• Можем да поговорим с половинките си и да им обясним какво всъщност представлява ПМС, да им кажем, че точно в „онези дни” имаме нужда от повече внимание, топлина и прегръдки. И не ни се връзвайте чак толкова на променливите настроения, моля.
• Сега не е време за важни решения. Склонността ни към драматизиране, изкривената преценка и апокалиптичните промени в настроението не предразполагат към изясняване на взаимоотношенията. Нека ги оставим за след това.
• Нека по-малко говорим и повече да слушаме. Дори да няма как да се оттеглим в някой ашрам, можем да изразяваме ин-енергията и в обичайната си среда, като не се поддаваме на всеки дребен и привидно належащ порив да се озъбим – добре ще е да имаме едно наум, че в момента възприятията ни минават през по-различен филтър. Нека реакцията ни се спира от време на време зад зъбите, а емоционалните ни изблици си остават за нас, неизречени, съкровени и скрити. Утре страстите ще са уталожени и ще ни се струват смешни.

Психически симптоми на ПМС:

Промени в настроението – безпричинен плач, депресия, тревожност, гняв, тъга, раздразнителност

Промени в мисловните функции – затруднения в концентрацията и запаметяването

Промени в сексуалното желание – намалено или повишено либидо

Физически симптоми на ПМС:

Разстроен стомах, диария или констипация

Умора

Нарушен сън

Главоболие

Задържане на течности, подуване

Акне

Чувствителни гърди

Болка в мускулите и ставите

Крампи

Глад за въглехидрати

Наддаване на 1-2 килограма

Гордият драматизъм на Лъвовете

Намирате се на парти, което е в разгара си. Музиката, напитките и въртележката от цветове, лица и приповдигнато настроение така са замаяли главата ви, че не съумявате веднага да си обясните изведнъж налегналото ви усещане, че времето сякаш спира. В следващия момент потърквате очи и виждате, че главите на всички са се извърнали в една и съща посока, а телата леко са се отместили, за да сторят път, образувайки въображаем червен килим на славата, по който се задава като че ли на забавен кадър Тя, Лъвицата. Широка усмивка, блестящи, буйни къдрици като грива, огряна от парещите лъчи на саванното слънце, грациозна походка, впечатляващи стил и класа, спокойствие и увереност, които само жена, сигурна в силата на въздействието си върху околните, може да излъчва. Освен това, тя никога няма да се бори за височайшата чест да бъде център на внимание, защото способността й да блести е нейно рождено право, а не завоювана с пот на челото привилегия. Ако не получи дължимото внимание и възхищение, тя просто ще ви изгледа презрително и ще отмине в търсене на друга, по-далновидна публика.

Лъвът винаги пристига със закъснение на купона, за да може напрежението от очакването на височайшата му особа да се нагнети максимално – поне той е убеден, че е скъпоценният обект на обожание и всяко рандеву, наказано с отсъствието му, е обречено на грозно фиаско. От друга страна, според царя на животните триумфалното му появяване истински би си заслужавало само ако са се събрали достатъчно очи за изхвръкване от орбитите и ченета за увисване?

Ето тук дочувам бурните протести на някои от по-скромните представители на царствения знак. Не всички сме такива повърхностни, самовлюбени парвенюта. Да, разбира се, така е. Някои от вас ще имат асцендент или Луна в Скорпион примерно и въобще няма да се чувстват толкова безумно щастливи под светлините на прожекторите. Но въпреки това, вие си оставате Лъвове и независимо от формата, на която ще се спрете, вие ще си търсите полето за изява, творческата сцена, от която ще завладявате почитателите си, колкото и малко да са те.

Лъвовете обичат партитата, суматохата, големите компании – въобще всеки един импровизиран или организиран повод да превърнат другите в публика за своя житейски спектакъл. Те мечтаят в големи мащаби, живеят с размах, обичат като на кино, покоряват безапелационно, смеят се гръмко, привличат внимание безсрамно и никога не се извиняват за това, което са – защото са богопомазани и самото им съществуване е благоволение свише за хората край тях.

Лъвовете и Слънцето

Слънцето е управител на знака Лъв. То е центърът на нашата звездна система и чрез своята притегателна сила я държи в цялост, задавайки ритъма на своите „поданици” – планетите, кръжащи около него. Без светилото животът на Земята е немислим. Слънцето е богът, който в очите на древния човек е изливал своята безкрайна благодат, изгрявайки всеки ден на хоризонта, за да разпръсне мрака и да влее живителната си топлина и светлина в посевите, от които е зависело оцеляването на предците ни. Затова и някъде дълбоко в себе си Лъвовете вярват, че са малки богове, пратени на земята да донесат смисъл в живота на хората, сред които са попаднали. Когато са достатъчно зрели и съзнателни, действително се превръщат в неизчерпаем извор на великолепие и жизненост, с които ни заразяват и радват. Те наистина са центърът на своята вселена, около който успяват да организират както семейството, така и корпорацията или групата по интереси, и да влязат в присъщата си роля на лидер.

За да имат успех обаче, Лъвовете трябва да бъдат искрени и да преследват целите си със сърце и от душа. Сърцето е центърът на нашето същество и като орган е под управлението на знака Лъв. В противен случай ще се превърнат в гола обвивка без съдържание, в сноби, носещи се по модното течение, в арогантни и кичозни невротици, а в най-крайната си проява – в жестоки диктатори, които чрез външната сила се опитват да компенсират вътрешното безсилие. Защото за Лъвовете силата идва от осъзнаването на онази сакрална, ненакърнима божествена искра в душата, която ги прави уникални творци на живота, красотата и любовта.

Лъвовете и творчеството

Творчеството за тях е светая светих на пълноценния живот. Лъвът трябва да създава, да се изявява, да завладява със съществото си, талантите си, с това, което е, защото той е потенциално божество в действие и има нужда да преживява това състояние на връзка с небесните селения отново и отново. Лъвът, който не е намерил своя вътрешен център и неспирно и трескаво търси доказателства за своята изключителност отвън, вместо в двигател на креативността, може да се превърне в „наркозависим” от вниманието на другите. Във всички сфери на изкуството, модата и развлекателния бизнес можем да намерим видни лъвски представители – Коко Шанел, Луи Вюитон, Мик Джагър, Дъстин Хофман…

Понякога Лъвовете намират призванието си на родителското поприще. Те са фиксиран знак и държат на семейството, а децата им се явяват естествени продължения на тяхната неповторима персона. Детето за Лъва е творчески продукт, с който той се гордее.  Нерядко малката издънка трябва да положи сизифовски усилия, за да се освободи от гравитационното поле на блестящия (или с неосъществени амбиции) родител.

Лъвовете и забавлението

Познавам една малка Лъвица – само на годинка, но вече раздава големи усмивки, обожава тълпи от хора и в градския транспорт установява контакт с очи с непознати, омагьосвайки ги във вечни членове на разрастващия й се фен-клуб. Тя е ведра, спокойна, но мрази да я пренебрегват. Съвсем съзнателно ще ти прави смешни физиономии и ще те забавлява, за да си подсигури непрекъснат поток от внимание. Усети ли, че маймунджилъците й са постигнали желания ефект, окуражена, тя ги затвърждава отново и отново.

Такива са Лъвовете – истинска душа на компанията. Живеят живота на пълни обороти и искат да забавляват другите и себе си до безкрай.

Лъвовете и любовта

За тях любовта е всичко. Не могат да живеят без това всепоглъщащо чувство, което разпалва душевния им огън и влива адреналин в мускулите на съзидателния им дух. Те обичат страстно, всеотдайно, драматично. Обсипват обекта на своите чувства със скъпи подаръци и щедро внимание – та той е така специален и неповторим – нали е избраник на сърцето на нашия Лъв. Просто и ясно. Но няма безплатен обяд – Лъвчо очаква да бъде центърът на вселената на своята половинка, чийто очи трябва да издават нищо по-малко от възхищение и дълбоко преклонение пред неговия натурален гений.

Бидейки царе и царици на драмата, в някои случаи Лъвовете така се опияняват от любовта, че обичат заради самата любов, загубвайки представа за реалната същност на човека отсреща, който става все по-тъжен, защото усеща пропастта между себе си и образа, наложен му от театралната треска на Лъва.

Лъвовете и героя

Лъвът въплъщава архетипа на героя. Както Слънцето – управителят на знака – минава по своя път на небосклона през дванайсетте знака на зодиака, така и Херкулес в древногръцката митология трябва да се справи с дванайсет изпитания, за да може да се превърне в осъществена личност с неизчерпаем извор на вътрешна сила и мъдрост. Докато героят е в предходния знак на Рака, той все още е свързан с майчината утроба и домашното огнище, но за да поеме своя път по широкия свят, за да познае себе си като отделна, уникална единица, която сама сътворява съдбата си, трябва да премине през изпитанието на Лъва – да изгради его, да го осъзнае, да го обуздае и да го използва за прослава на живота.

Затова и в Таро картата Силата представлява Лъв, укротен от девица. Това е могъща сила, използвана благо и за чисти цели.

Още Лъвове, заслужили възхищението на простосмъртните: Робърт Грейвз, Алфред Хичкок, Уитни Хюстън, Карл Юнг, Стенли Кубрик, Дженифър Лопес, Мадона, Джаклин Кенеди Онасис, Робърт Редфорд, Арнолд Шварценегер, Анди Уорхол.

Богомилското „Добрите хора лесно се обичат“

Магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си
грошове.

Да ти почерни погледа и
празника,
да ти приседнат глътката и
залъкът.
А в нощите, в които му е
празно,
да те вини, че си му дала
ябълка.

Да те обича,
ала само тялото -
да го откъсва хищно от душата ти,
и да те иска прокълнато ялова -
да не родиш на някой друг
децата му.

А ти сама да се затвориш в
клетка,
да му подхвърлиш ключа за
победата
и нежно да го милваш през
решетката,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш.
Дори да се запали, дори да се
взриви
над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек…
и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да
коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш
вече.
ДОБРИТЕ ХОРА ЛЕСНО СЕ ОБИЧАТ.

Камелия Кондова