Discovery

колко космически мисии трябва да приема
за да свикна с близостта и раздялата
свредел забил жилото си
в най-нежните тъкани на болката ми
не ми е твърде трудно
да го превърна
в сонда на лов за галактически проби
след което да избягам
за да търся противоотровен
серум
а той да действа
само когато съм далече от теб
колко космически мисии са нужни
за да се доближа на атом [...]

Прочетете пълния пост »

vs.

не мога да се залъгвам повече
ти си прави чисти улици
музей на изкуствата
нощни барове с картини
на анди уорхол по стените
пейка и езерце
в парка
подхвърлени трохи на гълъбите
и прилежно подредена съвест
с ритъм на виенски валс
а аз съм кален селски път
насред мочурлива джунгла
къща построена върху прътове
за да не се удавят обитателите
и дупки вместо прозорци
които не могат да те опазят
от [...]

Прочетете пълния пост »

всичко от страница Поезия (която вече я няма)

За малките и големите
Малките хора
с малките думи
поддържат големите.
Раждат се в села
в подножието на Хималаите
и носят на раменете си
планината,
която амбициозните,
духовните, неспокойните,
устремените,
търсещите
искат да превъзмогнат.
Първите стават шерпи
и водят вторите
по тайните пътеки
на недостижимостта,
където големите
биха загинали,
ако не бяха малките.
07.04.2009
Небесна
Обърни се, Небесна,
ти днес ще се венчаеш
за своя земен Шива.
Нека зърна закачливия ъгъл
на абаносовото ти око.
Позволи ми да го изрисувам
с нощен туш.
Зениците [...]

Прочетете пълния пост »

тя историята…

… вече е написана
по грапавите листи
с горна корица
от родилен писък
той смисълът
нежно се разплита
в четивния ритъм
до долната корица

Прочетете пълния пост »

Дисонанс по есенен перваз

Лятото замина без предупреждение,
гравира златисти стъпки
по пясъка на ежедневието
и само мидите, напъпили
под сводовете на стъпалата,
наболяват от загубата на лятото.
Настръхнала от вопъла на гларуси,
облечена в разплакан вятър,
разплитам, наричам, заравям
косите водораслови на лятото.
Следите зад гърба си посипвам
със солта на копнежи в минало време,
за да мога знойна, лятна самовила
да си тръгна хладнокръвно
и студ да не изпитам,
щом черният, есенен [...]

Прочетете пълния пост »

Хеката

Сама или самотна,
изчерпана, разглезена от невъзможност,
празна, сенчеста, сплъстена
и никога самозвана,
понеже е изстрадана.
Сама и самотна,
междинна, вакуумна, в синора
между изгубеност и възможност,
разрошена от слабости
и жалеещи гарвани.
Сама, но не самотна,
сляпа за собствената срочност,
очакваща своите безсрамни странници
и неизбежната нежност
на самотата.

Прочетете пълния пост »

ad mortem

 
всеки изминал ден
е
разбита
вълна
във вълнолома
на поредната нощ
а дъхът ми преди лягане
се заклещва
между блаженството
на утробата тъмна
и страхът да не ми отнемат
безнадеждното утро
смачканите думи
неферментиралите
чувства
всеки дъх го дишам
за последно
и напоследък много пуша
[...]

Прочетете пълния пост »

reconciliation

 
 
I remember when I turned thirty
but still was your little girl -
I craved for you to do my braids
gently and laughingly,
and neverendingly,
and never again crush my little world
as you used to do,
because you were too knowledgeable,
too busy, too set on perceptions
and how things should be…
Ultimately I cut them, the braids.
…my uniqueness cringed,
my heart skipped two [...]

Прочетете пълния пост »

sea vibes

почти една седмица ме нямаше, бях в разноземно (не извънземно) измерение. казва се бургас и неговият въздух с мирис на другост. там времето е друго и пространството е друго. когато се движа по улиците, всичко се пренарежда със светкавична скорост в декор и представление на улица ‘черешова’ от ‘мери попинз’, а тя сякаш ще изскочи [...]

Прочетете пълния пост »