Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за категорията 'земята'

Писмо до теб от Амазония

Беше това лято. Аз се бях потопила в сюрреалистичната литература на Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Маркес и така прекарвах негавите дни – носеща се на вълните на забравата, прииждащи от далечен континент, на 12 часа полет от Европа. Противоречивата действителност и тревожната история на Южна Америка отекваха в неспокойния ми дух, но една част от [...]

Прочетете пълния пост »

Винаги съм обичала научната фантастика. Един ден, в невръстното ми детство, книгите на Артър Кларк така ме зашеметиха, че завинаги ме спечелиха за литературата, астрономията, астрологията, митологията, психологията и дългата асоциативна верига от мои любови към магичното, тайнственото и неизвестното, която през годините се навърза.  
Сега виждам, че светът все повече заприличва на онзи, роден [...]

Прочетете пълния пост »

“О, Изток е Изток и Запад е Запад – и вечно ще бъде така,
дордето за съд над небе и земя Бог не простре ръка.
Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; граница, род, баща -
Застане ли мъж срещу истински мъж – даже накрай света.”
Ръдиърд Киплинг
Неотдавна мои приятели се завърнаха от Китай и скитническата ми душа [...]

Прочетете пълния пост »

Ние не наследяваме земята от своите предшественици,
а я взимаме назаем от своите деца.
Индианска поговорка

И тази година ще гръмнем шампанското, както толкова много пъти сме го правили. И тази година ще изпратим старата, ще посрещнем новата, а после животът ни ще се върне към своя обичаен ритъм, все едно нищо не е било. Но предполагам, че [...]

Прочетете пълния пост »

Ауровил е град, създаден по замисъл на Шри Ауробиндо и Майката (дясната ръка на гуруто) с подкрепата на ЮНЕСКО и Индийското правителство. Идеята, която въплъщава, е съществуването на място, където човек и природа да съжителстват в хармония. Тук живеят предимно чужденци, а местните хора са щастливи от притока, защото по този начин за тях се [...]

Прочетете пълния пост »

Градът на Зората

Поправка – Ауровил не се намира в Пондичери, а в Тамил Наду. Или по-скоро някъде на границата между двата щата. Пондичери е миниатюрен щат насред Тамил Наду с излаз на Бенгалския залив. Бил е френска колония.
Вчера отново прекарахме около 10 ч. в път, докато стигнем до Ауровил. Хотелът ни се намира на брега на Бенгалския [...]

Прочетете пълния пост »

Майсор много ми хареса – за пръв път, откакто съм в Индия, виждам град с широки улици, по които хората се разминават сравнително спокойно, с пространство и въздух за дишане. Изглежда засега успява да избягва повече или по-малко успешно „проклятието“ на Индия да бъде най-гъсто населената държава в света. Майсор е изразително по-приветлив от другите [...]

Прочетете пълния пост »

Не съм писала от няколко дни. Ще запълня празнината накратко.
Судакран Гурукал каза, че му трябват две седмици, за да ми „излекува“ последиците от счупванията. Това е мастърът по Каларипаят, за когото бях споменала. Гурукал означава именно мастър. Направих всичко възможно, за да удължа престоя си и така няма да се върна в България на 12 [...]

Прочетете пълния пост »

Керала-19.03.09

След Хампи и Гоа Керала ми се струва модерно, урбанизирано място. Пътищата са асфалтирани, тук-таме се среща някоя улична лампа, макар като цяло нощем да е по-скоро тъмно, селата са доста по-уредени, дори подредени в известен смисъл. Това е щатът с най-висока степен на грамотност и образованост на населението. Голям процент от приходите на хората [...]

Прочетете пълния пост »

Последният ден в Гоа е посветен на посещение на етнографски комплекс, в който са събрани артефакти от 14-ти до 20-ти век. По времето на португалските колонизатори големите господарски къщи се боядисвали в синьо, къщите на търговците – в жълто и виолетово, а на докторите и големците – в бяло. Така всеки странник, влязъл в града [...]

Прочетете пълния пост »

По-стари »