за мен

Нарекох своето малко виртуално пространство purple universe, защото не познавам нито измеренията, нито пределите на моя вътрешен свят – също като вселена. А виолетовият цвят ме избра много отдавна. Помня, бях на около 2 години; намирах се в чужда, непозната стая; бях сама, чувствах се изоставена; ревях, повръщах, тежестта на битието се беше стоварила върху гърдите ми. Пред очите си виждах единствено голяма виолетова пеперуда, „кацнала“ на пердето срещу леглото ми. В онзи миг тя се бе превърнала в епитомия на съществуването ми – застрашителна, загадъчна, болезнена, тъжна, обещаваща, пленница, очакваща свободния полет. Струваше ми се огромна, гигантска, същество от друг свят, единствен свидетел на живота и унищожението ми. Тя беше моята надежда.

Виолетовата пеперуда ме обрече на дълго лутане, душевно безпокойство и метаморфози. Но най-вече ми показа, че и във външния, и във вътрешния свят нищо не е такова, каквото изглежда. Постоянно се трансформира и адски боли. Всичко е една ненаписана приказка, самоосъществяваща се реалност, която ще отлети, щом богът на промяната щракне леко с пръсти.

Пеперудата никога не ми позволи да я хвана, но ми подари виолетовото – вглъбено, непроницаемо, объркано, търсещо, страдащо, ликуващо, смирено…

Аз ще се опитвам (със съмнителна успешност) да го уловя, подредя и преразкажа. Тук,  в purple universe. Заради себе си.

Ако моята душа е замък – виолетов, разбира се – то вратите на някои от любимите ми стаи са постоянно отворени. Заповядайте в покоите ми за поезия, астрология, психология, пътешествия и задушевни разговори със себе си.

***

Много трудно ми беше да определя категориите, в които да разпределям писанията си – не ме бива, често границите на нещата ми се размиват. Докъде стига светът вътре и къде започва светът вън? Но то се е видяло, че редът е непостижима утопия, а всичко си остава хаос от условности .

***

За връзка с мен:

Skype: saraswati_kali