смъртта е суха куха черупка

последната износена дреха

която трябва да захвърлиш

нищо че ти е любима

 

смъртта е изпитото ти лице

покоят под клепките ти

застиналите ти мъхчета

на ръба на вечността

 

плашещият студ

 

смъртта е анти-материя тук

анти-слънце

анти-ти

но там

тя е антипод на себе си

държи те

живее те

съществува те

надявам се, заслужава те

 

тя е топлият порив в крилете

ти от паяжина

която се оплиташе

в тръните

но там зная

гали се

в гладките стъбла

на ярко жълти рози

не е куха

тя е цялата ти

освен черупката

 

обичам смъртта

защото обичам теб