От години се опитвам да преодолея страха си от дълбокото. Започнах с комични посещения на басейна „Спартак“, където вероятно съм отнесла не една пиперлива попържня, която е заобиколила слуха ми или поради гъгнещия шум, който цари на подобни места, или заради тактичността на изпечените плувци, или защото тогава просто не можех да чуя нищо друго освен собствения си ужас. Докато те си плуваха, аз им се пречках, като безуспешно се опитвах да се удавя, защото насред коридора ме обземаше нечовешка паника и се втурвах като разярен петел да се хвана за нещо.
Но аз! мразя! да ме е страх! и това да диктува живота ми! и… ето, малко по малко, опит след опит, сега вече си изкарвам дължина само с по един-два пристъпа на паника, като някои от тях остават видни само за мен. Паниката не обзема цялото ми същество, не ме засмуква във вакуума на бездната си, оставяйки ме вцепенена и оглеждаща се наоколо като жертва на Алцхаймер. Дори на моменти си плуваме заедно – отпуснати във водата и нейната мека прегръдка. Аз отляво, тя отдясно.
И днес, както си плувах, осъзнах, че някак си интуитивно бях развила конкретни тактики за държане на паниката на ръка разстояние:
1. Наблюдавах с нескрито възхищение едно момиче, докато плува. А тя плуваше божествено, все едно водата бе пожизненото й царство, а тя самата – продължение на прозрачната течност. Родена русалка. Нямаше една пръска, която да нарушава фината линия на изваяните й движения. Толкова бях зашеметена от гледката, че забравих за себе си, тя ме въвлече в своя ритъм и ме понесе на крилете на лекотата си. Без да се усетя стигнах до другия край на басейна в състояние на опияниение и сладост от приплъзванията на водата по тялото ми.
Оттогава прилагам същата ментална хитринка – избирам си някой ювелирен плувец, прехвърлям вниманието си върху него и той ме води или ме носи, а аз се превръщам в марионетка, задвижвана от маховете му. Закачам се за плувеца и се сливам с движенията му. Изчезвам, изпарява се паниката, няма го тялото ми, липсват съмненията. Остава само другият, в когото се вселявам, той ме плува, а аз се возя гратис върху магията на неговото умение.
2. Друг преобръщаш случай беше когато в залата влезе жена на инвалидна количка, застана до стълбичката на басейна, прехвърли се на нея, слезе леко-полеко и заплува. Плуваше бавно, само с ръцете, но плуваше, мамка му! Тогава осъзнах, че няма недъгаво тяло, има недъгав дух, няма осакатена плът, има осакатена душа. Тази жена си беше цяла-целеничка, беше здрава, непокътната и борбена.
В онзи миг дебнещият страх – самовзрян, самовлюбен и истеричен – се спихна и увисна като спукана гума, запокитих я нанякъде, преди да се е самонапомпала набързо и заплувах уверено.
3. Третият вид тактика, която заработи най-бавно като че ли, бяха различни видове автосугестия. Аз съм тук и сега, тук в този басейн, на повърхността на водата, главата ми е над водата, дишам, от двете ми страни съм заобградена с вода, долу също е вода, но единствено има значение този слой от нея, до който достигат краката ми, останалите пет метра надолу не ме интересуват, те дори не съществуват, аз съм сега, в този миг, в който тялото ми усеща благите ласки на водата, слива се с нея и само се превръща във вода, няма преди, няма после, няма на дъното, сега е моментът на блаженството, колкото по-отпусната съм, толкова по-осезаемо и пълно е то.
Тук уловката беше да не споменавам въобще за петте метра, защото дори уж да ги отричах в заклинанието си, те бяха там като понятие, назовавах ги, активирах ги и те мигом ме дръпваха надолу като по команда. Махнах идеята за тях. Фокусирах вниманието си единствено върху движенията си, усещанията си, случващото се на границата между тялото ми и водата.
След още няколко дължини, всеки път щом извиквах идеята за петте метра, зейнали като ненаситна паст отдолу, започвах да ги виждам действително само като голи пет метра, които were still giving me the chill, но не ме обсебваха нагло.
И днес за пръв път започнах да усещам удоволствието от плуването, което досега бе преобладаващо борба и напрежение… Удоволствието все още е в хомеопатични дози, но това чувство ми даде солидна инжекция енергия – още утре се бухвам пак в басейна, за да се уверя, че квадратурата на отношенията ми с дълбоката вода е започнала да се трансформира в тригон, ако ми позволите да си помогна с астрологически жаргон.
