Или как и защо астрологията работи
Едва ли има астролог, който да не е бил притискан поне веднъж до стената от заядливия въпрос на някой скептик: Добре бе, аджеба, как така звездите ви говорят? В повечето случаи астрологът свива безразлично рамене и казва, че астрологията просто работи и че не се е родил още човекът, който да обясни как го прави и как звездите ни влияят. В крайна сметка, като включиш вечер микровълновата печка, за да претоплиш вчерашното ядене, не се питаш какви са физическите закони, задвижили това достижение на съвременната научна мисъл.
Освен с тактиката на-кого-му-пука-как-работи, астролозите – особено онези, които се взимат толкова на сериозно, че не ги мързи да си блъскат главите над сложни до умопомрачение научни трактати – разполагат и с друга, по-съкрушителна тактика. Те парират своя враг-неверник с витиевати и неразбираеми хипотези и теории от математиката, физиката, психологията, от които ти се завива свят и започваш да съжаляваш, че въобще си попитал. А после дълго време се опитваш да превъзмогнеш травмата, нанесена ти от понятия като квантова физика, фрактална проекция и синхроничност.
Аз като че ли се класирам сред тези, вторите, и ще се опитам да ви травмирам възможно най-малко, опитвайки се да ви покажа, че би могло някога да се намери пресечна точка между астрология и наука. Така де, за кой вятър все пак неколцина нестандартни (да не кажа луди) учени са залагали репутацията си на карта, занимавайки се с астрология? А и да не се намери заветната пресечна точка, на кого му пука?
Клавдий Птоломей, който живял в Александрия през неоплатоническата ера, бил най-способният математик и учен на своето време и наред с камарата трудове по география, математика и астрономия ни е оставил и четири книги за влиянието на звездите върху живота на човека. Там той твърди, че от небесата се излъчвали определени силови влияния, които диктували съдбата на земните обитатели. В същото време има здравия разум да признае, че това са хипотези, но в крайна сметка астрологията не трябвало да се отрича само защото била трудна и недотам прецизна, така както не се отричало навигационното изкуство заради честите корабокрушения.
Кеплер, оставил на модерната наука законите за движението на планетите, също бродил из дебрите на астрологията в опит да разкрие нейната научна обосновка. Според него лъчите на небесните тела достигали земята и влияели върху живите организми в зависимост от конфигурацията, която образували помежду си на небето.
Дали тези лъчи, за които споменават и Птоломей, и Кеплер, не са нещо като космически лъчения или магнитни вълни… Един съвременен британски астроном и астрофизик на име Пърси Сеймур заявил, че магнитното поле на Земята се изменяло постоянно под влияние на магнитните полета на планетите в Слънчевата система. После плодът в утробата възприемал всички тези въздействия чрез нервната система и се оформял като индивид с уникален характер и съдба, защото твоят характер е твоя съдба.
Астрономът Джон Х. Нелсън от своя страна изследвал слънчевите петна и открил, че поведението им можело да бъде предсказано, както и че някои петна влошавали качеството на радио сигнала, докато други се „държали прилично” в зависимост от положението на Юпитер, Венера, Меркурий и Земята. Тоест планетите влияели на слънчевите петна, а слънчевите петна – върху живота на Земята. По-късно Нелсън станал верен почитател на астрологията.
В Женевския университет имало някой си д-р Николас Гисин, който запратил два фотона на десетки километри разстояние един от друг. Очаквало се, че като автономни частици те би трябвало да имат независимо една от друга поведение. Но когато единият фотон реагирал на външни въздействия, другият правел същото, без да понася аналогични стимули. Д-р Гисин стигнал до извода, че връзката между две частици оцелявала независимо от разстоянието, на което са разделени – дори то да е две галактики. И понеже всичко някога започнало с Великия взрив и се зародило от една единствена частица, то всички възникнали частици във вселената били свързани. Така и планетите ни влияели отдалече – когато техните частици реагирали, на нашата синя планета избухвала война или се раждал гений. Примерно.
С раждането на квантовата физика астрологията получава нов помощник в опитите да бъде обяснена на научен език. За да ви зашеметя още малко, ще ви кажа, че в този вид физика има един принцип на фракталната проекция и спирам със сложните думи. Според него цялото се проектира в своите части и частите наподобяват цялото. Например жилките на листото приличат на клон на дърво, а клонът е умалена форма на цялото дърво; строежът на атома наподобява този на звездна система; цветчетата на карфиола са умален вариант на цяла глава карфиол; мъхът върху скала е като макет на природен релеф, погледнат отгоре. Сякаш битието е изградено от дълбочинно самоповтарящи се елементи до безкрай.
По същия начин космосът се отразява в нас и ние сме малки вселени, в които се оглеждат звездите. Не че те ни влияят – просто ние сме тяхно умалено копие и функционираме едновременно. Венера горе се завърта и Венера вътре в нас не би могла да остане по-назад – тя прави същото едновременно.
Тази идея за едновременността напомня за синхроничността, „измислена” от швейцарския психиатър К. Г. Юнг, който също използвал астрологията в своята терапевтична работа. Принципът на синхроничността отразява връзка между две събития, която не е причинно-следствена, а смислова. Например – докато през работно време фантазираш как с Джордж Клуни разпускате на някой тропически остров, той се появява на вратата с бутилка мартини в ръка. Очевидно не си го повикала телепатично – просто синхроничност. И фантазиите, и появяването са събития с една и съща тема – Джордж Клуни. Това ги прави смислово свързани. Така и планетите си се движат горе и въобще не ни влияят пряко, а нещата в природата си се случват едновременно. Тяхната съдба е и наша съдба.
Астрологията е неразорана целина. Дава много отговори – нищо, че не знаем със сигурност как го прави. И поставя двойно повече въпроси. Но коя наука няма своите бели петна и не примамва авантюристичните умове с девствените си територии? Астрологията плаши повече, защото е разположена в граничния пояс между науката и окултизма.
Тя не винаги „познава”, но може би грешката не е в нея, а в ограничеността на съзнанията, които я ползват. Все пак толкова малко знаем за този необятен космос, който тя описва, и толкова много остава да бъде изследвано и научено.
