През последната седмица се подвизавам в южния щат Тамил Наду – първо в околностите на град Кумбаконам, а сега от няколко дни в Кодайканал.
Кумбаконам е известен със своите храмове, които са притегателна сила за поклонници от цялата страна. Ние също направихме задъхан тур около над десет храма в рамките на два дни. Най-далечният от тях се намираше на 60 км от мястото, където бяхме отседнали. Задръстванията тук са пословични, доброто състояние на пътя – незадължително (нищо, че му викат National Highway), храмовете имат обедна почивка – затова трябваше да си направим стриктна програма, за да успеем да посетим всички, които искахме. И успяхме.
Болшинството от храмове в нашата селекция бяха посветени на Navagraha, деветте планети в индийската астрология – Суря (Слънце), Чандра (Луна), Будан (Меркурий), Сукра (Венера), Мангал или Ангарака (Марс), Брихаспати или Гуру (Юпитер), Сани (Сатурн), Кету и Раху. Това са шаивитски храмове, посветени на Шива, като в един от параклисите, бил той главния или не, се почита планета. Думата планета не е съвсем точна, защото под graha по-скоро се разбира природна, космическа сила, енергия. Nava значи девет. Всеки храм е свързан с определена история от индийския митологичен епос, в която богът-планета взаимодейства по някакъв начин с Шива. Например, храмът на Марс беше един от най-големите, оживените и посещаваните, понеже се вярва, че в него човек получава облекчение и изцеление на болежките си. Някога Марс се разболял от проказа и отишъл при бога Шива в неговото проявление на лечител, за да моли за лек. Край почти всеки храм има изкуствен водоем, като езеро, в който вярващите се къпят, понеже водата там е свещена. Водата в храма на Марс лекува заболявания, особено кожни.
Освен тези девет храма посетихме и няколко други, които сметнахме за важни: храма на деветте свещени индийски реки; храма на Махавишну – космическото съзнание, което стои по-високо от Тримурти, Брама, Вишну и Шива; храма на Гаруда – орелът, който носи Вишну на крилете си; храма на Сарасвати и храма на Брама.
Последният е единственият храм в Индия, посветен на бога Брама, създателя. Р. ми разказа, че някога Сарасвати, женската форма на Брама, се разгневила на спътника си понеже по време на важна молитвена церемония не я дочакал, а я заменил с Гаятри. Нито едно свещено дело не може да бъде извършено без участието и на двата принципа, мъжкия и женския. Затова Брама чакал Сарасвати, но тя се забавила и той решил да повика форма на женската енергия в лицето на Гаятри. Сарасвати побесняла и проклела Брама никога да няма свой храм и поклонници. Проклятието й достигнало и другите двама събратя на Брама – Шива и Вишну, които му помогнали в начинанието да си намери заместител на Сарасвати. По-късно тя била омилостивена и посмекчила наказанието им. Шива получил възможността да бъде почитан, но единствено под формата на Лингам, не и в своя истински образ. Преди няколко дни научих, че Шивалингам всъщност е символ на астралното тяло. Вишну бил прокълнат с промискуитетна съпруга – Лакшми никога нямало да бъде само негова. Тя щяла да се завърне при него едва когато Сарасвати, богинята на познанието, седне в ямката на шията му, Вишудхи чакра.
Този простичък мит силно изостри апетита ми индийската митология. Имам усещането, че зад всеки детайл се крие дълбока мъдрост, че могъщите богове с техните хиляди имена и проявления, от които ми се завива свят, са принципи на съществуването, зашифровани в колоритните епични разкази. Имам доброто намерение да се заровя надълбоко в тях при първа възможност.
Освен храмови комплекси Тамил Наду притежава и друга атракция – Наади Шастра, древната индийска система за предсказване на бъдещето. Наричат я още Наади астрология. Представлява древно познание, записано на палмови листа, като запазилите се до днешно време съдържат предсказания за хора, които са живяли, живеят и ще живеят на тази земя.
Палмовите листа изглежда са се превърнали в доходоносен бизнес. В околността на Ваитишваранкоил, храма на Марс, кичозни рекламни пана на наади астролози привличаха вниманието с обещания да ти разкрият всичко за твоето минало и бъдеще. В следващия ми пост ще пиша повече за Наади Шастра. Наади значи „в търсене на“, а шастра – „познание.“
В момента се намирам в Кодайканал – градче в планина, която си няма име, а се нарича Western Ghats, което означава Западните хълмове. Хълмовете са си доста височки и в рамките на един час трябваше да се адаптирам към температурна разлика от 20 градуса – от 40 градуса прескочихме на 20. Но тук е свежо и чисто. Имам чувството, че съм попаднала в малко планинско европейско градче. Някога британците са се крили тук от жегите и до ден днешен се е запазил европейският привкус в строителството.
