Поправка – Ауровил не се намира в Пондичери, а в Тамил Наду. Или по-скоро някъде на границата между двата щата. Пондичери е миниатюрен щат насред Тамил Наду с излаз на Бенгалския залив. Бил е френска колония.
Вчера отново прекарахме около 10 ч. в път, докато стигнем до Ауровил. Хотелът ни се намира на брега на Бенгалския залив. Стаите нямат номера, а носят имена на планети. Нас ни настаниха в стая Венера. Сутринта първата ми работа беше да се потопя във водите на източния бряг на Индийския океан. По-студени са от тези на западния – Арабско море в Гоа.
В стаята има кошчета за разделно събиране на боклука. Сапунчетата да ръчно изработени от натурални масла. Мястото е изключително приветливо, във футуристично-рустикален стил, ако въобще мога да го определя. Подът на стаята е каменен, стените са бели, таванът представлява тухлен купол. Покривките на леглата и пердетата са слънчево жълти.
Днес и в следващите два дни ми предстои да опознавам Ауровил. Интересно ми е какво ще усетя в този така енигматичен град, в когото пристигнах навръх новолуние. Разбира се, не пропуснах още с пристигането си снощи да яхна вълната на новото начало – първото новолуние след пролетното равноденствие е особено мощен момент за възнамеряване и посяване семената на бъдещето. Колкото и да бях изморена, отделих няколко минути в усамотение, за да си напиша желанията за предстоящата година. Семената вече са засяти. Остава да покълнат и да дадат плодове.
Предполагам, че всеки малко или много е чувал за Ауровил. Ето сайта на града:
www.auroville.org
По-късно ще пиша за моите впечатления.
