Не съм писала от няколко дни. Ще запълня празнината накратко.
Судакран Гурукал каза, че му трябват две седмици, за да ми „излекува“ последиците от счупванията. Това е мастърът по Каларипаят, за когото бях споменала. Гурукал означава именно мастър. Направих всичко възможно, за да удължа престоя си и така няма да се върна в България на 12 април, а на 28-ми. Очакват ме две седмици изолация в предградията на Каликут, където обстановката е по-скоро селска, отколкото градска. Улиците не са асфалтирани, къщата му и помещенията за учениците и пациентите се намират в двор, потънал сред палми. В съседство се намира голяма пръстена колиба, където тренират Каларипаят. Мисля да избягвам самотните разходки из града – тук белите жени привличат прекалено много внимание и Р. ме предупреди да не поемам излишни рискове. Ще прекарам две седмици в процедури, без интернет, с книги, тетрадки, в самовглъбение и собствената си компания. Мисля, че ще ми се отрази добре.
Демонстрацията на древното бойно изкуство беше впечатляваща – гъвкавостта на телата, красотата на движенията… Направих малко снимки, преди да ми падне батерията на фотоапарата, дори заснех кратко видео. Но много трудно качвам снимки тук, връзката е бавна за тази цел.
На следващия ден Судакран ни заведе на ежегодния фестивал Тира в един от храмовете в Каликут. В периода от януари до април из цяла Индия храмовете почитат с празници своите божества. Храмът, който ние посетихме, беше посветен на богинята Бхагавати, която е манифестация на Парвати или шакти, първичната творческа, женска енергия. Тълпата беше огромна, но много скоро едно момче от семейството на свещеника на храма ни взе под крилото си, насочваше ни, проправяше ни път, ако се налагаше, и ни обясняваше всичко, което се случваше.
Храмът е бил основан на това място преди 300 години, когато праотецът на семейството, поддържащо днес храма, донесъл „същността“ на Бхагавати от един друг по-голям храм тук. Фестивалът бе започнал в ранни зори, преди изгрев слънце и щеше да продължи до 10 часа на другия ден, като през цялото това време щяха да се провеждат ритуали, да се разиграват истории в танци, да се принасят дарове на богинята; посредници, „назначени“ от божествената сила, щяха да изпадат в транс и да танцуват под опиянаващия ритъм на барабаните.
Имах чувството, че самите музиканти на барабаните бяха изпаднали в транс – никой не би издържал да изпълнява сложните ритми с такава страст в продължение на дълги часове, ако не е в особено състояние на съзнанието.
Наблюдавахме как хора, които в ежедневието си бяха нормални, вършеха си задълженията, ходеха на работа, грижеха се за семействата си, под настойчивия ритъм на барабаните и под тежките и страшни маски се превръщаха в „диваци“, необуздана сила с френетични погледи. Видяхме изтанцуваната история за това как висшето съзнание обуздава нисшите страсти и доброто не побеждава злото, а го интегрира и му намира градивно място в цялото. Последният ритуал, на който станахме свидетели, беше танцът на посредниците (mediators), проводниците на божествената сила. Те бяха мъже, доказали пригодността си за тази роля. Всяка година по време на Тира изпадат в транс и отговарят на въпроси на хората от общността, дават им съвети и напътствия. Докато правят това, те говорят на санскрит, без иначе да го знаят, и до тях трябва да има преводач, който да предава посланието на питащия на местния език в Керала, малаялам. След като излязат от транс, не помнят нищо. Нашият млад гид ми помогна и аз да задам своя въпрос.
Когато силата ги напускаше и излизаха от транса, те се свличаха на земята, помощници ги отвеждаха до светилището на змията, просваха ги по посредниците продължаваха да се тресат в продължение на няколко минути, докато дойдат в съзнание. Гледката беше леко стряскаща отначало. Съвсем леко и за много кратко обаче, защото сред целия този атавистичен контекст всичко изглеждаше в реда на нещата.
Междувременно децата се тълпяха около мен като около зоологически екземпляр или извънземно, подаряваха ми бонбони, здрависвахме се. Група девойки настояха да се снимат с мен. Когато вниманието не е натрапливо, дори е забавно. Хората са много мили. А тези в Керала определено имаха известна деликатност в себе си, даже когато трудно скриваха любопитството си. В една от почивките между танците Сануб, нашият млад покровител, ни заведе да ни нахрани с прасадам (храна, която се раздава на хората и представлява дар за боговете) – ориз и яхния от зеленчуци. Всички бяха безкрайно любезни и заинтригувани от нас, точно толкова, колкото и ние от тях, а когато благодарих от сърце на Сануб за вниманието и помощта му, той отвърна, че се чувства щастлив, че отделяме от времето си, за да споделим техния празник и за него е удоволствие да ни помага.
Тръгнах си от Керала изпълнена с обич към хората на този щат.
Описвам доста схематично нещата, но истината е, че нямам търпение за детайлите, а и преживяванията са неописуеми. Попаднах някъде извън времето и пространството.
Искаше ми се да пусна снимки или видео, които говорят по-добре от думите, но с интернет връзката трудно се разбираме нещо.
На следващия ден, тоест вчера, пристигнахме в огромен горски резерват в Бандипур, щата Карнатака. Водиха ни на сафари в джунглата. Очаквах да попадна в гъста, непроходима растителност и дървета до небесата, като в Амазонската джунгла, да видя дебнещи тигри и змии, а от някоя лиана да виси Тарзан или Маугли, но така наречената джунгла се оказа широколистна суха гора. Растителността става пищна и буйна по време на сезона на мусоните, който скоро ще настъпи, а сега е предвещаван дискретно от ситния лек дъждец, който пада от време на време. В джунглата действително обитават тигри и леопарди, но аз успях само да мерна отдалече един прокрадващ се екземпляр от семейство котки. Видяхме маймуни от вида Лангур, индийски лосове Самбар, пауни, питон, индийски бизон. Слоновете бяха избягали някъде на запад, където има повече трева.
Днес, 23.03., пристигнахме в аюрведически център „Сваастия“ в град Шрирангапатна, близо до Майсор. В околността е пълно с дворци на махараджи, с храмове, огромни паркове и резервати. В следващите два дни ще обиколим някои от тях, а днес посетихме резерват с птици. Разхождахме се с лодка по реката, която беше изпъстрена с острови с гъста растителност и богато многообразие от птици – сив щъркел, многоцветен щъркел, пеликан, корморан, албатрос и какви ли още не, на една ръка разстояние. Буквално гъмжеше от пернати, а от клоните на някои дървета висяха прилепи като плодове. Снимах и доста крокодили. Казаха ни, че разполагат с изобилен улов от риба, затова не се напрягат да нападат хора.
Утре ще бъде ден за храмове.
