Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за октомври, 2008

London Vibes 3

Ще открадна няколко минути да попиша. Прибрах се от скитането по лондонските улици, взех душ, вечеряхме с Н., пихме по чаша вино и използвам пролуката, докато тя дава професионални консултации на колежка по телефона, да окупирам компютъра й. У тях съм вече една седмица и се чувствам ни повече, ни по-малко нейна съквартирантка. 
Удивителна е скоростта, [...]

Прочетете пълния пост »

London Vibes 2

Програмата за днес - обикаляне цял ден:

минаване по стари и добре незабравени маршрути;
посещение на най-добрата астрологична книжарница;
посещение на най-добрия езотеричен магазин в Лондон;
пазаруване от Планет Органик – най-добрата верига магазини за здравословни продукти. Това е поръчка от приятел в България, но сигурно и аз ще се възползвам да си купя някои хубави неща, като натурална козметика например.
шопинг [...]

Прочетете пълния пост »

London Vibes 1

Обичам да летя. Може би водната ми природа има особена нужда да се издигне над блатата, реките, езерата, планините и да се потопи в измамно монотонния пейзаж на синевата над облаците. Казвам „измамно“, защото погледнеш ли надолу, ще съзреш пъстрата черга на земната шир – могъщият драконов гръб на Балкана, езерото Балатон колкото монета от [...]

Прочетете пълния пост »

London Vibes

Заминавам. Минаха шест години, откакто си тръгнах и не се обърнах назад, освен само в кошмарите си, после в терапията си и накрая в изпълнените си с умиление и леко стягане в гърлото спомени.
Англия, моя Англия. Настръхнах, когато онзи ден в разговор с Н. – моята приятелка, у която ще отседна в Лондон – [...]

Прочетете пълния пост »

Често човек се втурва да ходи по врачки, гледачки, ясновидци, а сред тях и астролози, когато го сполети трудна житейска ситуация, когато „стабилните” основи на живота и вярванията му се разклатят или се чувства несигурен и уплашен за бъдещето. Тогава той има нужда някой да му каже, че всичко ще бъде наред и нещата скоро [...]

Прочетете пълния пост »

като малък буда

Вече не се питам как е възможно човек да потъва толкова безпрепятствено и толкова неусетно в емоции, нито как е възможно емоциите да съставляват основната градивна единица на малката ти вселена и да я държат в болезнена цялост, дори когато тя се разпада.
Емоциите са парченцата на моя житейски пъзел. Дали, ако някога го наредя, те [...]

Прочетете пълния пост »