Дисонанс по есенен перваз

Лятото замина без предупреждение,
гравира златисти стъпки
по пясъка на ежедневието
и само мидите, напъпили
под сводовете на стъпалата,
наболяват от загубата на лятото.
Настръхнала от вопъла на гларуси,
облечена в разплакан вятър,
разплитам, наричам, заравям
косите водораслови на лятото.
Следите зад гърба си посипвам
със солта на копнежи в минало време,
за да мога знойна, лятна самовила
да си тръгна хладнокръвно
и студ да не изпитам,
щом черният, есенен [...]

Прочетете пълния пост »

Венера в края на лятото

Разхождам се по плажа, уж безцелно, уж за наслада, с малко престорено ваканционно настроение в сърцето. Престорено, защото не мога да се отпусна – знам, че ме чака работа, че освен всичко друго имам да пиша и материал за Венера, великата богиня на любовта и красотата. А как да пиша за тази височайша особа без [...]

Прочетете пълния пост »

Всъщност кой си ти, че да НЕ бъдеш гениален, великолепен, надарен и прекрасен?

We ask ourselves who am I to be brilliant, gorgeous, talented and fabulous?
Actually, who are you NOT to be!? You are a child of God. Your playing small does NOT serve the world. There is no-thing enlightened about shrinking so that other people won’t feel insecure around you. We were born to [...]

Прочетете пълния пост »

Пилигрима и туриста

Pilgrims are on a special journey. Every part of it has meaning
- the setbacks, the frustrations, as well as the joys.
Tourists are out to enjoy life, to seek pleasure, fun or just rest.
Pilgrims carry little with them, just enough for their needs.
Tourists are burdened with possessions and are always anxious about loosing them.
Pilgrims stay as [...]

Прочетете пълния пост »

Хеката

Сама или самотна,
изчерпана, разглезена от невъзможност,
празна, сенчеста, сплъстена
и никога самозвана,
понеже е изстрадана.
Сама и самотна,
междинна, вакуумна, в синора
между изгубеност и възможност,
разрошена от слабости
и жалеещи гарвани.
Сама, но не самотна,
сляпа за собствената срочност,
очакваща своите безсрамни странници
и неизбежната нежност
на самотата.

Прочетете пълния пост »

Състоянието „мой дом“

Моят дом – моето пространство. Като че ли за пръв път в живота ми мога да изпитам пълнокръвното значение на това състояние. Моят дом вече не е просто покрив над главата ми. Малко по малко заприличва на място, пропито с моите усещания, на пространство, с което комуникирам – аз му давам облик и индивидуалност, назовавам [...]

Прочетете пълния пост »

За страховете

Онзи ден ходих на хомеопат – заради някои физически болежки и, както се оказа, май най-вече заради душевните (които описвах по-долу). Един от въпросите й беше: „Какви са страховете ти?“
Веднага в съзнанието ми изникнаха основните ми страхове – падане от високо и удавяне. После се сетих, че подобен ужас съм изпитвала и от тесни пространства, [...]

Прочетете пълния пост »

Ако нямаше кой да чете… (или как се решават проблемите)

… щях ли да пиша? Знам ли, опитвам се да си представя едно такова състояние на тотална изолираност и непропускливост между мен и света, затворена в собственото си същество – всичко това е доста хипотетично. Винаги съществува обмен, винаги потоците на умовете и сърцата се пресичат някъде във времето и пространството. Ами невидимите присъствия, света [...]

Прочетете пълния пост »

Защо пиша

Не знам, чудя се нормално ли е да пиша за такива лични неща в общодостъпното интернет пространство. Всъщност винаги съм имала страх от разкриване и последващото го (задължително) неприемане от страна на другите. Но понеже мразя и да ме е страх, преди време започнах малко по малко да вадя писанията си и (душата си) на [...]

Прочетете пълния пост »

Кратка почивка…

Дали е моят ангел-хранител този, който насочи ръката ми вчера да пиша, за да се събудя днес по-бодра? Или може би някоя от трите мойри вече е знаела, че точно когато се чувствах най-смазана и отчаяна, ще вляза в голямата книжарница, за да си купя три случайни книги?
Та напазарувах книги. Днес безразборно посягам към [...]

Прочетете пълния пост »