ad mortem

 
всеки изминал ден
е
разбита
вълна
във вълнолома
на поредната нощ
а дъхът ми преди лягане
се заклещва
между блаженството
на утробата тъмна
и страхът да не ми отнемат
безнадеждното утро
смачканите думи
неферментиралите
чувства
всеки дъх го дишам
за последно
и напоследък много пуша
[...]

Прочетете пълния пост »