Нептун тикна в ръцете ми книгата на Гроф “Когато невъзможното се случва,” за да насочи вниманието ми към трансперсоналната психология и холотропните състояния на съзнанието и предполагам, за да ми зададе някаква нова житейска посока – нали все пак се отнесе квадратурно към Главата и Опашката на Дракона в моята рождена карта, а “квадратурно” ще рече действие, активност, преформулиране по принципа на планетата. Принципът на Нептун е размиване на границите, осъзнаване на връзката с цялото и вселената, разширяване на съзнанието, загубване на огражденията на Аз-а и себеидентификация с всичко останало. Точно това се случва и при холотропните преживявания, описани и изследвани от Станислав Гроф, които явно сега трябва да интегрирам по някакъв начин в разбиранията си, концепциите си, живота си и преживяванията си като едно от възможните проявления на Нептун в действие.
Превеждайки тази книга, наред със сатурновата атмосфера на тегнещите задължения и многото работа, получих десеторна компенсация в удоволствието да се докосна до този “смел нов свят,” в който единствената невъзможност си си ти самият и собственото ти съзнание. И така ми говореше Нептун: “Не мрънкай, преводаческата дейност не е лесна работа, освен това си начинаеща, гафиш много, но аз ще те зареждам със силни дози “райско щастие,” което да противодейства на депресивността и подтиснатостта ти.” И вярно удържа на обещанието си. Неведнъж се люшках от едната крайност на угнетеността до тази на еуфорията, имах усещането дори че измеренията на материалната действителност се изместват от ежедневния ми фокус. С единия крак бях и на “оня свят,” още повече, че и темата за смъртта присъстваше осезаемо. Но какво по-подходящо време да си замине близък от момента на мунданната опозиция между Нептун и Сатурн, символизираща разпада на материалната форма и безграничността на живота отвъд?
Вярвам, че Нептун не е разказал цялата си история още, очаквам с вълнение вълшебните му приказки, докато се движи напред-назад в крадратура към възлите ми. А и Юпитер му приглася през това време, понеже среща в заговорнически съвпад наталния ми Нептун и то точно върху десцендента. Ето какви ги реди: “Не отминавай безхаберно момчето с никнейм Сямасундара, живяло е в Бразилия и други екзотични страни, чиито култури, проникнати от шаманистките практики и винаги развивали се на ръба на мистичното, са му дали възможност лично да преживее психеделичните състояния, за които четеш със затаен дъх. Той ще ти бъде водач… за малко.”
И аз се старая да слушам. Не винаги с охота, но това определено не се отнася за Нептун и Юпитер. Те си общуват в тригони с мен и мога единствено да съм им благодарна, а и не само на тях – на всичко и всички; те истински спомагат всъщност за укрепването на чувството ми на благодарност към цялото съществуване такова, каквото е.
