започвам да се връщам малко по малко, да изплувам на повърхността на ежедневието и да отлепям крак от „оня свят“, макар да имам чувството, че една невидима нишка ще ме държи завинаги свързана с там. смъртта преобърна дните ми, размести пластовете на съзнанието ми и възприятията ми от сега нататък ще се филтират през нежното й неизбежно присъствие. сърцето ми омекна, гласът ми притихна, мислите ми се смириха и ръбовете ми се загладиха.
смъртта дойде с ефекта на доминото – едно леко движение, а те, плочките на душата ми, още продължават да падат. и ми е трудно да пиша, да формулирам…
