Козирогът – самотния покорител на върхове

Всеки знае, че времето е смърт и смъртта се крие в часовника.

Федерико Фелини

Думите на гениалния италиански режисьор, роден под знака на Козирога, отекват в жизненото пространство на всички представители на този знак и очертават най-дълбоката им драма – всичко, което постигат, е тленно и времето е най-големият им враг, защото непрекъснато трябва да се състезават с него в своя велик поход към върха.

Ако Стрелците бяха „Индиана Джоунс” на зодиака, то Козирозите са катерачите на зодиака. Те преследват поставените цели с титанично постоянство и целеустременост, на която дори Овните биха завидели, макар последните да не могат да се похвалят с търпението и стоицизма на Козирозите.

Те носят в съзнанието си визията за набелязаната цел заедно с генералната стратегия и всички стъпки за постигането й; не се отклоняват нито на йота, докато не изпълнят всеки етап и не достигнат накрая до заветния връх. През това време Овенът вече се е отказал поради липса на ентусиазъм, а Стрелецът – защото се е втурнал да гони дивото, но не и Козирогът. Него никакво препятствия не може да го откаже, той бавно и методично ще прескача, преодолява и пробива пречките, но ще забие знамето на своя успех горе, където всички ще могат да го видят и признаят величието му.

Времето им създава напрежение, защото изключително осезателно Козирозите усещат границите, наложени им от него, но едновременно с това те могат да го превърнат в свой съюзник, защото умеят да чакат, да дадат възможност на нещата да узреят, да добият форма и да се реализират. Това е тайният им ключ към успеха.

Отчайващо амбициозни, Козирозите често могат да бъдат срещнати сред върховете на социалната система – политици, предприемачи, юристи, хора, задаващи модния тон на времето, в което живеят. Основна житейска задача на родените под този зодиакален знак е да осъзнаят, че не трябва да следват клишето за успех, формулирано от средата, в която живеят. Понякога те толкова се идентифицират с него, че когато стигнат върха, се чувстват тотално изпразнени от съдържание, смачкани и ограбени от системата, която са се опитвали да покорят.

Козирогът трябва да открие своя вътрешен барометър за постижение и да следва пътеката на развитие, зададена от неговите автентични стремежи и желания, а не от общоприетите ценности на обществото. Освен това не бива да забравя, че ако се втренчи в далечната цел и забрави за самия процес на пътуване, както и за хората, които среща, той ще се превърне в безчувствена машина за преодоляване на препятствия. Това може да го обрече единствено на денонощен работохолизъм, самота и неспособност да се радва на дребните удоволствия.

Голяма част от Козирозите се раждат възрастни. Като деца те са сериозни, замислени и отговорни, защото усещат тежестта на земното съществуване, а в по-късна възраст полагат всички усилия да се справят перфектно със задачите му. През втората половина на живота си обаче, вече натрупали сериозен актив от професионални и житейски постижения, те могат да си отдъхнат, да се отпуснат и тогава обикновено детското в тях си позволява да вилнее на воля, правейки скованите Козирози игриви, закачливи и забавни.

В любовта те са предпазливи и ценят изпитаните, трайните отношения, затова и не се доверяват лесно, поставяйки както потенциалните си половинки, така и приятелите си на изпитание за лоялност и пригодност към своите високи стандарти.

Видни Козирози, покорили върховете на човешките стремления: Ал Капоне, Едгар Алън По, Айзък Азимов, Луи Пастьор, Ръдиар Киплинг, Халил Джубран, Аристотел Онасис, Джим Кери, Мел Гибсън, Никълъс Кейдж, Кевин Костнър, Елвис Пресли, Дейвид Боуи.

ЖИВОТ СЛЕД РАЖДАНЕТО

Две бебета си говорят в корема на бременна жена

Невярващото бебе: Вярваш ли в живота след раждането?

Вярващото бебе: Разбира се, че вярвам. Очевидно е, че има живот след раждането. Целта на престоя ни тук е да станем достатъчно силни и да се приготвим за живота.

Н: Пълни глупости! Не може да има живот след раждането. Можеш ли да си представиш що за живот ще е това?

B: Е, не знам подробности, но вярвам, че ще има повече светлина и ще можем да ходим с краката си и ядем с устата си.

Н: Глупости! Невъзможно е да ходиш със собствените си крака и да ядеш със собствената си уста! Това е нелепо! Имаме пъпна връв, която ни храни. Ето какво ще ти кажа: не може да има живот след раждането, защото истинският ни живот – пъпната връв – и без друго е твърде къса.

B: Въпреки това, сигурно съм, че животът след раждането е съвсем възможен. Просто всичко ще бъде малко по-различно. Представи си само.

Н: Но никой не се е върнал оттам! Животът просто свършва с раждането! С други думи, животът не е нищо друго, освен страдание в мрака.

B: О, не! Не знам какъв ще бъде животът ни след раждането, но със сигурност ще срещнем Мама и Тя ще се грижи за нас.

Н: Мама? Значи ти вярваш в съществуването на Мама? И къде мислиш е Тя?

B: Тя е навсякъде около нас, ние пребиваваме в Нея, способни сме да се движим и живеем благодарение на Нея; без Нея не можем да съществуваме.

Н: Дрън-дрън! Никога не съм виждало никаква Мама – следователно, повече от ясно е, че Тя не съществува.

B: Не, не мога да се съглася с теб. Понякога, когато всичко около нас утихне, я чувам да пее и усещам как гали нашия свят. Убедено съм, че истинският ни живот ще започне след раждането, А ТИ?



Индиана Джоунс на зодиака

Стрелецът е онова качество у вас, което е общително и философски настроено, което се стреми да превърне живота в едно голямо приключение и се радва на свободата да се скита и проучва.
Филис Фирак-Миц, „Влиянието на зодиака”

Той е учител по йога, говори обаятелно, личи си, че с удоволствие „просветлява” пълната зала, която следва инструкциите му, изключително ерудиран е, прескача от тема на тема, завихря ги в удивителен синтез на познание, а накрая се чувстваш с една идея по-здрав и физически, и душевно. Обича удоволствията и в никакъв случай не се отказва от хубавите храна, вино и жени. Не, не е гуру, нито (самозван) духовен учител. Той е просто Стрелец. В изчистената форма на знака.

Стрелците са духовните търсачи на зодиака. Те се целят високо, амбициозни са, знаят, че там някъде, отвъд хоризонта ги чака нещо по-добро, че нещо по-голямо от нас, невидимо и неуловимо за сетивата движи живота, и не се страхуват да тръгнат да го преследват, рискувайки сигурността си. Живеят и действат така, сякаш са галеници на съдбата, сякаш ангел-хранител или самият Господ ги закриля.

И много често е така. Стрелците са оптимисти, те очакват обстоятелствата да бъдат щедри към тях, вярват, че светът е пълен с възможности, и съответно ги съзират и грабват.

Символът на Стрелеца е кентавърът – митично същество, наполовина човек, наполовина кон, опънал тетивата на своя лък и насочил стрелата си към небесата. В това изображение можем да прозрем двойствената природа на Стрелците. Човекът, устремен към далечината, олицетворява склонността им да насочват вниманието си към по-висши цели, към философските им търсения на смисъла и голямата картина. Конското тяло на кентавъра е връзката им със земния свят, с неговата мъдрост, материалност и сетивност. И както са изключително вдъхновени и озарени, така са и непоправими хедонисти, влюбени в благините, които този свят предлага. И обичат от всичко по много.

Те просто вярват, че заслужават най-доброто и че по подразбиране им се полага да се отдадат на всяко чувствено удоволствие. И правят всичко възможно да изпълнят тази задача. Те са щедри не само към себе си, но и към всички наоколо. Защото знаят, че там, където е текло, пак ще тече – животът е един непресъхващ рог на изобилието. Щедри са и на обещания. В повечето случаи им е трудно да изпълнят всичко, което са обещали, просто защото не им е по силите, но желанието им със сигурност е било искрено и огромно и поне заради него можем да не ги съдим твърде строго.

Стрелецът е знакът на експанзията, той не признава ограничения, прекрачва граници, иска да изследва всичко, да се докосне до огромното разнообразие на действителността. Затова обожават да пътуват. Те са пътешествениците на зодиака, но не като туристи, прескачащи от петзвезден хотел на петзвезден хотел. Макар никога да не биха се отказали от лукса и удобствата на цивилизацията, у тях вирее и неистовият вътрешен стремеж да се докоснат до реалността такава каквато е, до нейната самобитност, цветност и разнообразие на формите. Стрелецът вярва, че щом нещо го има и е създадено от Бог, значи е добро, значи има място за него под слънцето, колкото и отблъскващо да изглежда на изфинения и стерилен европеец. Иска да го проучи, да вникне в смисъла му. Той е Индиана Джоунс на зодиака.

Стрелец е огнен знак, затова и страстно следват зова на сърцето си, стремейки се да демонстрира висшите принципи, към които се стреми. Представителите на този знак са готови да преживеят всякакви трудности, стига да знаят, че последните имат смисъл и че научават нещо ново от тях. За тях животът означава откривателство на нови територии, учене и растеж.

Огненият им интелект ги прави завладяващи оратори, които привличат вниманието на аудиторията със своя ум, със свежото си чувство за хумор и красноречието си. Те чувстват, че е техен дълг да изрекат истината, такава каквато я виждат и го правят с огромна страст и плам. Не се страхуват, нито имат някакви притеснения от реакциите на околните. Истината над всичко. Това понякога ги прави толкова нетактични и лишени от деликатност, че по отношение чувствата на другите се държат като истински слонове в стъкларски магазин. Никога не го правят умишлено и човек трудно може да им се сърди дълго.

Тяхната самоувереност и интелектуална мощ може да ги убедят, че са по-умни, по-мъдри, по-свети, по-напреднали и по-прави от всички останали. Изпадат в синдрома на проповедника и стават нетолерантни към инакомислещите. Понякога тръгват на кръстоносен поход в изпълнение на дълга си да „хвърлят светлина в мрака” и тогава героичната им природа се превръща във фанатична. Спасението за Стрелеца да не изпада в подобни морализаторски капани е да не се взима твърде насериозно. Той знае как да се посмее над себе си. Все пак е роден философ – може да погледне философски на всяка ситуация.

Стрелците се страхуват от няколко неща – от ограничение, скука и еднообразие. Вътрешното им гориво е вълнението и приключението. Но животът не винаги предлага калейдоскоп от забавления. Затова основна задача на Стрелеца е да търси разнообразието в себе си, в своя вътрешен духовен свят и неговите неизбродни пространства. Друг кошмар, който преследва Стрелеца, е страхът да не изгуби свободата си. Не е съгласен нищо и никой да ограничава избора му. Чувства се спокоен, когато знае, че има открити и други възможности, че има вратичка за бягство. Това може да го направи неспособен да поема ангажимент към хора и ситуации.

Стрелците могат да се справят със страха от обвързване, като погледнат на самия акт на отдаване и единение с любим човек като на приключение, като на кръстоносен поход срещу собствените си страхове, защото свободата е състояние на духа, не външно обстоятелство, а другият човек е също толкова многоизмерна вселена, каквато са и те, в която могат да се скитат и да откривателстват. Така ще избегнат опасността да бъдат повърхностни и леконравни.

Те стават философи, археолози, антрополози, естествоизпитатели, международни репортери, водачи на експедиции, издатели, просветители, преподаватели – всяка професия, която би задоволила търсаческия им глад.

Стрелци, които са ни сочели пътя през дебрите на историята та до ден днешен: Артър Кларк, Анна Фройд, Емили Дикинсън, Йожен Йонеску, Франк Синатра, Джани Версаче, Ектор Берлиоз, Джейн Остин, Джоната Суифт, Лудвиг ван Бетовен, Маргарет Мийд, Марк Твен, Райнер Мария Рилке, Уинстън Чърчил, Уди Алън, Джеф Бриджис, Джим Морисън, Брад Пит, Джуди Денч.

Писмо до теб от Амазония

Беше това лято. Аз се бях потопила в сюрреалистичната литература на Исабел Алиенде, Лаура Ескивел, Маркес и така прекарвах негавите дни – носеща се на вълните на забравата, прииждащи от далечен континент, на 12 часа полет от Европа. Противоречивата действителност и тревожната история на Южна Америка отекваха в неспокойния ми дух, но една част от мен си знаеше, че се намира на сигурно у дома, на дивана, с книга в ръка.

Ала ето, че едно интервю в Public-Republic с момиче на име Мила Банкова наруши идилията ми, или по-скоро я обогати, затвърждавайки усещането ми за свързаност с всичко живо, което е било и ще бъде на тази земя. Всъщност това удивително, живо момиче бе живяло сред Амазонската джунгла, в перуанското градче Пуерто Малдонадо, отдадено на социална работа с местните деца. То бе вкусило от онзи далечен свят, който за изнежения, цивилизован западняк може и да изглежда мизерен, беден, ужасен, но перуанските деца на снимките бяха най-светлите и ярки слънца, които човек може да си представи – те бяха щастливи.

Мила и работата й веднага ме заплениха и привнесоха свежа нотка реалистичност в моята любов към Южна Америка, до която съм се докоснала само откъм източното й крайбрежие.

Искаше ми се да я залея с въпроси, да ми разказва, да я слушам… Първата ми възможност за среща с нея обаче бе снощи, 26.10., когато тя направи представянето на книгата си „Писмо до теб от Амазония”. Събитието се състоя в „Съюза на архитектите в България” и беше по-скоро непринудена среща между близки, приятели и почитатели на Мила. Самата Мила е естествено момиче с две тъмни плитки и меки кожени ботуши – същинска индианка. Тя съвсем не изтъкна своята ключова роля в осъществяването на този проект – сякаш искаше да каже, тази книга не е моя, тя е на децата и на всички онези, които помогнаха тя да бъде реализирана.

Всъщност книгата действително е написана от децата на Амазония – в нея са събрани техни разкази, рисунки, легенди, запечатали богатия фолклор на това девствено място, които никой до този момент не е популяризирал.

Книгата няма издател, както казва Мила. Тя е дете на всички хора, помогнали в набирането на средства за нейното раждане, отнело една година, в рамките на която момичето прави изложби и филма „Сън в Амазония”. Мила с много любов решава да намери начин да събере помощи за децата на Амазония и заедно със своята дизайнерка Светлана Генчева-Съни „сглобяват” едно уникално художествено бижу. А срещата между тях двете е не по-малко магическа от космополитния дух на Мила и древния дух на Амазония.

Съни ми разказва как Мила присъствала веднъж на нейна изложба, била силно впечатлена от таланта и работите й и веднага й предложила да направи дизайна на предстоящата книга. Разбира се, в суматохата на събитието Съни била изгубила визитната картичка на Мила, както отчаяно установила на следващата сутрин. Но вечерта отишла на постановка в Сатиричния театър и, о, чудо, Мила седяла на мястото до нея. Какъв по-красноречив знак на съдбата, че имат мисия заедно?

„Аз дадох от себе си свежия дизайн. Постепенно стигнахме до идеята книгата да приеме формата на календар – динамичен участник в домашния интериор, нещо живо, частица от Амазония в къщите ни. Книгата е изпълнена с изненади и малки бисери като рецепти, приказки, информация за живота в джунглата.”

Мила хвърчи нагоре-надолу, но все пак успявам най-накрая да я открадна и да разменя няколко думи с нея.

„Идеята за книгата дойде, тъй като от една страна искам да покажа амазонската култура в България, а от друга да събера средства за децата, с които съм работила там. Исках това да стане чрез някаква форма на обмен, а не просейки пари за бедните деца. А тази книга я предоставя, защото приходите, събрани от нейната продажба, ще заминат за Перу, а в същото време тя представлява послание от Амазония за България. 17 процента от продажбите обаче искам да отидат в български училища за изграждането на доброволчески клубове, за да може нашите ученици да бъдат все по-солидарни с тези, които имат по малко от тях самите.

Какви са плановете ми за бъдещето? Една година ще бъда в България и ще се занимавам с благотворителни проекти и такива за набиране на средства, след което заминавам за Перу. С част от събраните пари искам да изпратя няколко деца в университет.

Връщам се там, защото Перу е моя страст и защото намирам удовлетворение и смисъл в социалната работа. А може би най-съществената ми мотивация е усещането за мисия, което нося в себе си – да бъда мост между културите.”

Тръгвам си заредена, вдъхновена, озарена – надявам се Мила да не е изключение, а да е по-скоро правило за духа на младите хора, които се раждат и ще се раждат по нашите географски ширини.

По време на всичките ми пътувания и живот в чужбина ми беше направило впечатление колко силно социално-глобално самосъзнание имат хората в някои страни – те се вълнуват от местните неволи в другия край на света, набират доброволни средства за изчезващите панди в Китай, отиват на място да се грижат за тях, помагат на пострадалите от наводненията в Тайланд, отделят година време от живота си, за да работят по социални проекти и програми, които нямат нищо общо с непосредственото им лично битие. И вярвам, че това е много повече резултат от душевна нагласа и психическа зрялост, отколкото от наличието на няколко изпълнени условия за икономически просперитет и благоденствие. Тоест хората на Балканите трудно като че ли проглеждаха отвъд оградата на собствения си двор. И дежурното оправдание бе, че при такъв тежък живот не може да се мисли за другия, когото дори не познаваш.

Но истината е, че животът по нашенско съвсем не е чак толкова тежък, а и колкото повече се отваряме за света, толкова повече и той ще се отваря за нас.

Виждам Мила като представител на едно ново поколение, което носи широка, щедра душа, има големи мечти, които включват не просто ограничения ареал на личното й добруване, а глобалната сцена, на която всеки един е брънка от мрежа на взаимозависимости – то знае, че махът на пеперудата в Калифорния може и да предизвика цунами в Индия. И това поколение вирее по нашите географски ширини, разчупвайки стари народопсихологически модели на страх, пораженчество, ограниченост. То ни приобщава към големия свят, който вече наистина е едно глобално село.

Благодаря ти, Мила, за смелостта и обичта към Амазония, до която и аз се докоснах, чрез твоята книга.

Тактики, с които боря фобията от дълбокото

От години се опитвам да преодолея страха си от дълбокото. Започнах с комични посещения на басейна „Спартак“, където вероятно съм отнесла не една пиперлива попържня, която е заобиколила слуха ми или поради гъгнещия шум, който цари на подобни места, или заради тактичността на изпечените плувци, или защото тогава просто не можех да чуя нищо друго освен собствения си ужас. Докато те си плуваха, аз им се пречках, като безуспешно се опитвах да се удавя, защото насред коридора ме обземаше нечовешка паника и се втурвах като разярен петел да се хвана за нещо.

Но аз! мразя! да ме е страх! и това да диктува живота ми! и… ето, малко по малко, опит след опит, сега вече си изкарвам дължина само с по един-два пристъпа на паника, като някои от тях остават видни само за мен. Паниката не обзема цялото ми същество, не ме засмуква във вакуума на бездната си, оставяйки ме вцепенена и оглеждаща се наоколо като жертва на Алцхаймер. Дори на моменти си плуваме заедно – отпуснати във водата и нейната мека прегръдка. Аз отляво, тя отдясно.

И днес, както си плувах, осъзнах, че някак си интуитивно бях развила конкретни тактики за държане на паниката на ръка разстояние:

1. Наблюдавах с нескрито възхищение едно момиче, докато плува. А тя плуваше божествено, все едно водата бе пожизненото й царство, а тя самата – продължение на прозрачната течност. Родена русалка. Нямаше една пръска, която да нарушава фината линия на изваяните й движения. Толкова бях зашеметена от гледката, че забравих за себе си, тя ме въвлече в своя ритъм и ме понесе на крилете на лекотата си. Без да се усетя стигнах до другия край на басейна в състояние на опияниение и сладост от приплъзванията на водата по тялото ми.

Оттогава прилагам същата ментална хитринка – избирам си някой ювелирен плувец, прехвърлям вниманието си върху него и той ме води или ме носи, а аз се превръщам в марионетка, задвижвана от маховете му. Закачам се за плувеца и се сливам с движенията му. Изчезвам, изпарява се паниката, няма го тялото ми, липсват съмненията. Остава само другият, в когото се вселявам, той ме плува, а аз се возя гратис върху магията на неговото умение.

2. Друг преобръщаш случай беше когато в залата влезе жена на инвалидна количка, застана до стълбичката на басейна, прехвърли се на нея, слезе леко-полеко и заплува. Плуваше бавно, само с ръцете, но плуваше, мамка му! Тогава осъзнах, че няма недъгаво тяло, има недъгав дух, няма осакатена плът, има осакатена душа. Тази жена си беше цяла-целеничка, беше здрава, непокътната и борбена.

В онзи миг дебнещият страх – самовзрян, самовлюбен и истеричен – се спихна и увисна като спукана гума, запокитих я нанякъде, преди да се е самонапомпала набързо и заплувах уверено.

3. Третият вид тактика, която заработи най-бавно като че ли, бяха различни видове автосугестия. Аз съм тук и сега, тук в този басейн, на повърхността на водата, главата ми е над водата, дишам, от двете ми страни съм заобградена с вода, долу също е вода, но единствено има значение този слой от нея, до който достигат краката ми, останалите пет метра надолу не ме интересуват, те дори не съществуват, аз съм сега, в този миг, в който тялото ми усеща благите ласки на водата, слива се с нея и само се превръща във вода, няма преди, няма после, няма на дъното, сега е моментът на блаженството, колкото по-отпусната съм, толкова по-осезаемо и пълно е то.

Тук уловката беше да не споменавам въобще за петте метра, защото дори уж да ги отричах в заклинанието си, те бяха там като понятие, назовавах ги, активирах ги и те мигом ме дръпваха надолу като по команда. Махнах идеята за тях. Фокусирах вниманието си единствено върху движенията си, усещанията си, случващото се на границата между тялото ми и водата.

След още няколко дължини, всеки път щом извиквах идеята за петте метра, зейнали като ненаситна паст отдолу, започвах да ги виждам действително само като голи пет метра, които were still giving me the chill, но не ме обсебваха нагло.

И днес за пръв път започнах да усещам удоволствието от плуването, което досега бе преобладаващо борба и напрежение… Удоволствието все още е в хомеопатични дози, но това чувство ми даде солидна инжекция енергия – още утре се бухвам пак в басейна, за да се уверя, че квадратурата на отношенията ми с дълбоката вода е започнала да се трансформира в тригон, ако ми позволите да си помогна с астрологически жаргон.

време за роене…

навън е кучешки студ, в софия за разлика от пловдив кучетата са доминиращото улично племе, предпочитам котешкото, чувам витиеватите им арии из квартала, пораждат по-скоро умиление, по гласа им познавам, че са дружелюбни, а не озверели, разпасани глутници.

гуша се в топлото одеало, пия горещ чай от джинджифил и куркума, животът ми е притихнал отвътре и замрял отвън, последните три месеца от 2009-та, не усетих как се изниза тази година, първо бясна надпревара с времето и нервите да свърша камарата работа, после два блажени месеца в индия, след това шест инфарктни месеца в грижи и борба за живот, а сега тишина…

възрастовата ми точка „кръжи“ около най-ниско енергийната област на 6-ти дом в последния градус на Скорпион, затишие, нещо умира, друго се ражда, за пръв път се намирам в подобен финансов вакуум, но дори нямам сили да се притесня, някъде по света умират любими хора…

нямам работа, но пък имам време, камара книги, завършено четиригодишно обучение по психологическа астрология и предвкусване за ново начало, изпитвам боцкаща гърдите носталгия, четири години с ококорени очи, поглъщащи астрологични лекции, писмени задания, летящи между мен и моя всеотдаен преподавател, изпити, пътувания, и край, свърши се, чувствам се леко самотна, не познавам друг в българия, завършил школата на хубер, нищо, ще срещна съмишленици…

сядам и започвам да акуширам новия си астрологичен блог, purple universe си остава моят „всеяден“ блог, онзи ще бъде приоритетно астрологичен, роя се…

Psychological Astrology

новолуние е…

Скорпионът – на прага между деня и нощта

Няма друг зодиакален знак, който да предизвиква такова вълнение, както Скорпионът. Едва ли има Скорпион, запитан коя зодия е, да е получавал някога отсрещна реакция на безразличие. Обикновено се чува нещо от рода: „О, Скорпион! Опасна зодия.”, а мимиката изразява цялата емоционална гама от зле прикрито благоговение до необосновано отвращение.

Разбира се, няма смисъл да виним когото и да било за подобна инфантилна и повърхностна реакция. В повечето случаи човекът отсреща е интелигентен и много добре знае, че това къде се е намирало Слънцето в момента на раждането ти не те определя като личност, професионалист, стойност и т.н.

Въпреки това обаче, у нас виреят несъзнавани архетипни образи, които сякаш имат свой собствен, автономен живот и не подлежат на съзнателен контрол. По същия начин, откакто свят светува, образът на скорпиона, както и на змията, винаги са провокирали асоциации за подмолност, опасност, ужас, смърт. Около тях витае сянката на греха, на страданието, на дълбоките страсти, които сякаш извират от измерение на хаос и тъмнина. Има нещо хтонично и първично у тези така близки до земята същества – змията е подбудителката на първичния грях в християнската митология; скорпионът ужилва жабата, която го спасява, защото просто това умее, според будистката притча.

В древните митологии знакът Скорпион се е свързвал с истории, в които героят слиза в долната земя, за да намери своята половинка, както в мита за Орфей и Евредика; за да събере частите на своя любим, също като при Изида и Озирис; за да бъде съпруга на бога на подземния свят и да помага на душите на мъртвите, като Персефона, отвлечена от Хадес. Херкулес трябва да извърши дванайсет подвига, които са метафора на уроците във всеки от зодиакалните знаци. Подвигът, съответстващ на знака Скорпион, отвежда Херкулес в зловонното, мрачно и мочурливо обиталище на Горгона Медуза – ужасяващо чудовище с хиляди змиевидни глави – със задачата да я убие. Уловката тук обаче е, че на мястото на една отсечена глава моментално израства нова и тази хала на практика остава непобедима. Ала в един момент Херкулес си спомня за съвета, даден му от мъдрец, и повдига Медуза високо над главата си, така че да я огреят слънчевите лъчи. Тя започва да се гърчи в предсмъртна агония, защото наистина това, от което най-много я е страх, е дневната светлина. Оцелява една единствена глава, понеже е безсмъртна, но Херкулес с една глава може да се справи, освен това вътре в нея се крие съкровище.

Символиката на Скорпиона като че ли започва да се избистря. Този знак идва „на власт” в края на есента, когато природата умира, всичко, което е било родено, се връща в земята, за да се рециклирира, преработи, трансформира, и на пролет да се прероди за нов живот и нов цикъл. Това е време интровертно, напоено с меланхолия и тъга, но в същото време силно концентрирано. Изисква се огромна вътрешна сила, за да можеш да напуснеш горната земя, светлината, успокояващата яснота на деня и да се спуснеш надолу, в мрака, там, където забутваш всичко нежелано, грозно, тревожно, всяко социално неприемливо табу и помитаща страст.

Скорпионът е знакът на желанията, които до такава степен владеят жертвата си, че тя не може да им устои и изпива чашата до дъно, а там понякога се крие смъртоносното зрънце отрова. Емоциите, чувствата, страстите са бурни, компулсивни, неконтролируеми – те са вътрешният ад на Скорпиона, през който представителите на този знак, трябва да преминат, за да изгорят и да се преродят отново, по-мъдри и могъщи.

Змията в древната символика освен всичко зловещо, е и символ на мъдростта, тишината, в която можеш да чуеш гласа на вътрешния учител; тя е символ и на израстването чрез болка – както змията си сменя кожата, така и човекът в живота си преминава през трансформации, когато трябва да се сбогува с всичко старо, за да се отвори пространство за новото, колкото и да е мъчително. Подобни преживявания в житейския път на Скорпиона са почти правило. Хората от тази зодия живеят с тайното усещане, че някаква сянка постоянно ги дебне по петите, че има и нещо друго отвъд видимите измерения на реалността, че твърдата почва под краката е една гигантска условност. Това състояние на нещата нерядко ги тласка да се вкопчат във всичко, което им дава усещане за сила и власт – пари, пост, институция, емоции, връзки. Те са отлични манипулатори, познават скритите кътчета на човешката душа и инстинктивно напипват слабото място на другия – имат проницателен ум, магнетичен поглед, остър език. Нали все някога са попадали в подземията на психиката, познават ги – дали са се върнали на горната земя със съкровището, което е било скрито там, или са останали единствено с отпечатъка от ужаса, който всячески се опитват да заличат, е друг въпрос.

Висшето проявление на Скорпиона е орелът – птицата със зоркото око, която кръжи във висините, близо до боговете и нищо на земята не й убягва. Той е фениксът, изгорял в огъня на собствените си страсти и желания, в токсичните пламъци на завистта, омразата, отмъстителността, жаждата за власт и унищожение, и преродил се от пепелта на своята гибел, за да стане епитомия на волята за живот, чиста искра дух. Затова и Скорпион е знакът на трансформацията – представителите на този знак преминават през собствения си ад, излизат от него по-силни и след това се превръщат в лечители и водачи на другите, дръзнали или принудени да минат през същото. А всеки човек рано или късно се изправя пред необходимостта да разрови килера на несъзнаваното. Скорпионът е в собствени води там – той е шаманът-водач през тъмнината към светлината, която побеждава Горгона Медуза.

Знам, че разказът ми за този драматичен знак пое в твърде поетично-митологична посока, но някак ми се струва невъзможно да е другояче, защото животът на всеки Скорпион, независимо дали го осъзнава, под една или друга форма е интерпретация на мита за смъртта и прераждането, а за тези реалии думи обикновени няма. Скорпионите се борят със собствените си демони, стават жертва на чуждата сила, опознават собствената си духовна мощ, готови са да пристъпят там, където други не смеят, падат, стават и продължават.

Сексът като форма на власт, като преживяване на сливане, отдаване и умиране за себе си и егото си, е явление, което живо вълнува Скорпионите, привлича ги инстинктивно, както бездната те влече неистово.

Много Скорпиони, като пазители на прага между двата свята, често избират да се подвизават в професии, пребиваващи на границата между живота и смъртта, между позволеното и табуто, между светлото и тъмното. Те стават лекари, хирурзи, следователи, патоанатоми, погребални агенти, психиатри, психотерапевти, тайни агенти, наемни убийци, специални части за борба с престъпността, военачалници, сексолози… Те са много добри учени и изследователи, които неуморно се ровят в тайните на битието. Привличат ги екстремните спортове, морските дълбини, зиналата паст на пещерите и космическия мрак.

Скорпиони, които продължават да имат власт над въображението и емоциите ни: Бил Гейтс, Бьорк, Брайън Адамс, Келвин Клайн, Карл Сейгън, Шарл де Гол, Клод Моне, Деми Мур, Дилън Томас, Езра Паунд, Грейс Кели, Индира Ганди, Джоди Фостър, Кърт Вонегът, Мария Кюри, Марлене Дитрих, Пабло Пикасо, Ломоносов, Волтер, Паганини, Мария Антоанета, Достоевски.

Lifestyle

- Не може човек да живее по този начин. Това е безотговорно. Животът е даден, за да следваме определени етапи и да даваме своя дан на всеки един от тях. А ти какво правиш? Докато аз имам семейство, две деца, собствен бизнес, ти така и не си седна на задника, не си намери мястото в този живот. Живееш сама, правиш каквото ти скимне и вместо да мислиш как да се устройваш, планираш следващото си пътешествие.

Тя седеше пред своята приятелка и мълчеше. От изненада ли, от огорчение ли, но дар словото й се бе изпарило безследно. Изненадата й се пораждаше от факта, че в светогледната й схема приятелите от детството по подразбиране би трябвало да те възприемат безусловно и такъв какъвто си – без анализи, без въпроси, вие сте другари „по оръжие”, по квартал, по игра, по чин –, но явно представите й се бяха пропукали. Те вече не бяха момиченцата, за които най-добра приятелка беше свещено звание, носено в сърцето независимо от социалните, идейните и темпераментните различия – дребни подробности, дразнещи понякога, но никога определящи за състоянието, наречено наше споделено пространство.

Вярно, не се бяха виждали от години. Животът бе разделил пътищата им. Времето бе заличило спомена за блясъка в очите, за топлината на дланите, за минутите мълчание, за дървото на мечтите, което обилно бяха поливали някога. Но приятелят от детинство си остава приятел от детинство, по дяволите. Той принадлежи на непокътнато кътче от миналото, което нямаш право да опорочаваш с изискванията и претенциите на досадния възрастен. Колкото и да се бяха отдалечили, тази среща трябваше да бъде среща на нова сметка, изпълнена с преоткриване, с възторг от промените и с удивление от разнопосочните решения на живота-шегобиец за съдбите им.

Огорчението се бе загнездило в гърлото й и възпираше от изблик цяла кавалкада от емоции.

Ти винаги си била праволинейна. Завиждах ти за яснотата. Знаеше какво искаш – първо висше, после брак, дете (но не по-късно от двайсет и три годишна възраст , за да „си мине от реда”), после работа по образованието ти, после собствен бизнес, същия като този на бившия ти работодател. Беше планирала всичко от самото начало, със здрав и хладен разум, пред който сега се чувствам така безсилна. Защото моят път не беше път на разума. Той беше път на една загубена във вселената емоция, която търсеше своята най-кристалночиста форма, за да бъде изразена. Да, права си, дълго се лутах – учих първо икономика и вместо да се кротна, започнах да се занимавам с анимация, защото икономиката се оказа безвкусен хап за моята натура. Анимация… Не, и тя не беше онова, което търсех. Последва поредица от експерименти, за част от които си платих горчиво, но ти моята история отдавна не я познаваш. И по-добре, така ти е по-лесно да ме съдиш – голите късове факти, които поназнайваш за мен, свързваш в контура на присъщите ти здравомислие и логика и ето ме, готова, изтипосана, та чак не мога да се позная. Но аз вече не се лутам, намерих своята пътечка, която винаги е била под носа ми, но отказвах да видя, защото не беше утъпкана, не беше царски път, по който да тръгна гордо. Трябваше сама да си я окастря от бурените на страховете и да се браня от набезите на чуждото недоволство и неодобрение.

Можа само да промълви:

- Но какво толкова му има на моя живот? Имам своите стремежи, следвам мечтите си. Аз не те съдя, че си си избрала точно този подреден живот. На мен обаче семейство и деца още не са ми се случили. Затова пък открих призванието си, занимавам се с това, което обичам и съм щастлива.

- Човек не може да живее само с мечти. Проявяваш се като пълен егоист, гонейки тоя дето духа, вместо да се замислиш, че майка ти и баща ти живеят заради теб и страдат, че не си ги дарила с внуци.

- Но аз не съм дошла на този свят за разплод и мисията ми не е да раждам внуци – възкликна тя в отчаян порив на самозащита.

- А каква ти е мисията? Да се занимаваш с астрология, да се правиш на писател и да скиториш по света? Това сериозно ли е? Каква сигурност можеш да имаш?

Мисията ми е да търся и откривам себе си. Така както мога. Докато следвам сърцето си, навярно пропускам някои спирки, построени от железобетона на социалния страх от хаос и многообразие. Но чашата ми е винаги наполовина пълна, защото се пълни от ръката на онова момиченце, за което на прага на живота последният бе море от обещания. Помниш ли ни?

- Не твърдя, че животът ми е за пример. Всички правим грешки, но не мога да си представя да бъде друг, защото моят живот съм аз, както и твоят си ти. Никога не съм поставяла под съмнение валидността на твоите избори, макар аз никога да не бих ги направила. За мен е било важно, че си щастлива. Имаш мъж до себе си, деца, кариера – щастлива ли си?

- Да, щастлива съм! – и сенките под очите й засвяткаха като арбалети на амазонки. – Справям се с всичко като многоръкия Шива – къщата ми блести от чистота, децата ми са безупречни в училище, не пропускам родителска среща, наскоро отворих третия си офис. Аз съм дейна, преуспяваща, подсигурявам бъдещето на децата си и собствените си старини. С мъжа ми нямаме време да се погледнем от задължения, нито пък да се развяваме по света за удоволствие. Ние сме сериозни и отговорни хора. Никой не ни е дал нищо даром, за да си позволим да се лигавим с мечти и любими занимания.

- Толкова ли е лошо да живееш и по друг начин, като мен например?

- Не. Лошото е, че на теб ти харесва!

Не си щастлива. „Правилна” си, но не си щастлива. Забравила си, че бях най-добрата ти приятелка, онази, която остава такава въпреки всичките си кусури, остава такава по дифолт. Забравила си, за да не ти напомням. За теб. Отричаш ме, защото моят избор разклаща устоите на мнимата ти сигурност, защото съм живото свидетелство, че има и друг вариант!

Вече нямаше огорчение. Само нежен повей на тъга.

­- Обади се пак, като идваш. В моя дом винаги има стая за теб.

Discovery

колко космически мисии трябва да приема
за да свикна с близостта и раздялата
свредел забил жилото си
в най-нежните тъкани на болката ми
не ми е твърде трудно
да го превърна
в сонда на лов за галактически проби
след което да избягам
за да търся противоотровен
серум
а той да действа
само когато съм далече от теб
колко космически мисии са нужни
за да се доближа на атом разстояние
до себе си

Науката подава плаха ръка на астрологията

Или как и защо астрологията работи

Едва ли има астролог, който да не е бил притискан поне веднъж до стената от заядливия въпрос на някой скептик: Добре бе, аджеба, как така звездите ви говорят? В повечето случаи астрологът свива безразлично рамене и казва, че астрологията просто работи и че не се е родил още човекът, който да обясни как го прави и как звездите ни влияят. В крайна сметка, като включиш вечер микровълновата печка, за да претоплиш вчерашното ядене, не се питаш какви са физическите закони, задвижили това достижение на съвременната научна мисъл.

Освен с тактиката на-кого-му-пука-как-работи, астролозите – особено онези, които се взимат толкова на сериозно, че не ги мързи да си блъскат главите над сложни до умопомрачение научни трактати – разполагат и с друга, по-съкрушителна тактика. Те парират своя враг-неверник с витиевати и неразбираеми хипотези и теории от математиката, физиката, психологията, от които ти се завива свят и започваш да съжаляваш, че въобще си попитал. А после дълго време се опитваш да превъзмогнеш травмата, нанесена ти от понятия като квантова физика, фрактална проекция и синхроничност.

Аз като че ли се класирам сред тези, вторите, и ще се опитам да ви травмирам възможно най-малко, опитвайки се да ви покажа, че би могло някога да се намери пресечна точка между астрология и наука. Така де, за кой вятър все пак неколцина нестандартни (да не кажа луди) учени са залагали репутацията си на карта, занимавайки се с астрология? А и да не се намери заветната пресечна точка, на кого му пука?

Клавдий Птоломей, който живял в Александрия през неоплатоническата ера, бил най-способният математик и учен на своето време и наред с камарата трудове по география, математика и астрономия ни е оставил и четири книги за влиянието на звездите върху живота на човека. Там той твърди, че от небесата се излъчвали определени силови влияния, които диктували съдбата на земните обитатели. В същото време има здравия разум да признае, че това са хипотези, но в крайна сметка астрологията не трябвало да се отрича само защото била трудна и недотам прецизна, така както не се отричало навигационното изкуство заради честите корабокрушения.

Кеплер, оставил на модерната наука законите за движението на планетите, също бродил из дебрите на астрологията в опит да разкрие нейната научна обосновка. Според него лъчите на небесните тела достигали земята и влияели върху живите организми в зависимост от конфигурацията, която образували помежду си на небето.

Дали тези лъчи, за които споменават и Птоломей, и Кеплер, не са нещо като космически лъчения или магнитни вълни… Един съвременен британски астроном и астрофизик на име Пърси Сеймур заявил, че магнитното поле на Земята се изменяло постоянно под влияние на магнитните полета на планетите в Слънчевата система. После плодът в утробата възприемал всички тези въздействия чрез нервната система и се оформял като индивид с уникален характер и съдба, защото твоят характер е твоя съдба.

Астрономът Джон Х. Нелсън от своя страна изследвал слънчевите петна и открил, че поведението им можело да бъде предсказано, както и че някои петна влошавали качеството на радио сигнала, докато други се „държали прилично” в зависимост от положението на Юпитер, Венера, Меркурий и Земята. Тоест планетите влияели на слънчевите петна, а слънчевите петна – върху живота на Земята. По-късно Нелсън станал верен почитател на астрологията.

В Женевския университет имало някой си д-р Николас Гисин, който запратил два фотона на десетки километри разстояние един от друг. Очаквало се, че като автономни частици те би трябвало да имат независимо една от друга поведение. Но когато единият фотон реагирал на външни въздействия, другият правел същото, без да понася аналогични стимули. Д-р Гисин стигнал до извода, че връзката между две частици оцелявала независимо от разстоянието, на което са разделени – дори то да е две галактики. И понеже всичко някога започнало с Великия взрив и се зародило от една единствена частица, то всички възникнали частици във вселената били свързани. Така и планетите ни влияели отдалече – когато техните частици реагирали, на нашата синя планета избухвала война или се раждал гений. Примерно.

С раждането на квантовата физика астрологията получава нов помощник в опитите да бъде обяснена на научен език. За да ви зашеметя още малко, ще ви кажа, че в този вид физика има един принцип на фракталната проекция и спирам със сложните думи. Според него цялото се проектира в своите части и частите наподобяват цялото. Например жилките на листото приличат на клон на дърво, а клонът е умалена форма на цялото дърво; строежът на атома наподобява този на звездна система; цветчетата на карфиола са умален вариант на цяла глава карфиол; мъхът върху скала е като макет на природен релеф, погледнат отгоре. Сякаш битието е изградено от дълбочинно самоповтарящи се елементи до безкрай.

По същия начин космосът се отразява в нас и ние сме малки вселени, в които се оглеждат звездите. Не че те ни влияят – просто ние сме тяхно умалено копие и функционираме едновременно. Венера горе се завърта и Венера вътре в нас не би могла да остане по-назад – тя прави същото едновременно.

Тази идея за едновременността напомня за синхроничността, „измислена” от швейцарския психиатър К. Г. Юнг, който също използвал астрологията в своята терапевтична работа. Принципът на синхроничността отразява връзка между две събития, която не е причинно-следствена, а смислова. Например – докато през работно време фантазираш как с Джордж Клуни разпускате на някой тропически остров, той се появява на вратата с бутилка мартини в ръка. Очевидно не си го повикала телепатично – просто синхроничност. И фантазиите, и появяването са събития с една и съща тема – Джордж Клуни. Това ги прави смислово свързани. Така и планетите си се движат горе и въобще не ни влияят пряко, а нещата в природата си се случват едновременно. Тяхната съдба е и наша съдба.

Астрологията е неразорана целина. Дава много отговори – нищо, че не знаем със сигурност как го прави. И поставя двойно повече въпроси. Но коя наука няма своите бели петна и не примамва авантюристичните умове с девствените си територии? Астрологията плаши повече, защото е разположена в граничния пояс между науката и окултизма.

Тя не винаги „познава”, но може би грешката не е в нея, а в ограничеността на съзнанията, които я ползват. Все пак толкова малко знаем за този необятен космос, който тя описва, и толкова много остава да бъде изследвано и научено.